Чипровските килими са безспорното доказателство за това, че самобитното българско творчество е дало още нещо на света. Макар, че магията в изработването им е останала единствено в ръцете на възрастните жени от Чипровския край, Междуправителственият комитет на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство ги призна за третия български елемент, вписан в Световната листа.
Известният български килимарски център заслужено получи световна известност. “Днешният ден е празник за града. Тъкането на автентичните килими е един много високо интелектуален труд. Най-интересното е, че съчетаването на цветове и фигури постига магическо внушение на килимите”, сподели щастливият кмет Анатолий Първанов в деня на признаването им на 26 ноември миналата година.
Занаятът е изключително сложен. Той се е предавал от поколение на поколение, но заради изолирания патриархален живот на хората в миналото се е съхранил само в полите на Западна Стара планина.
Уникалните килими са изпъстрени със стилизирани фигури, които изобразяват традициите, битието и историята на предците ни. Всичко от приготвянето на преждата до тъкането на стана се извършва ръчно на вертикален стан, разказват местните. Те са напълно еднакви и от двете страни и са от естествени материали.
Всяка една фигура в творенията на старите жени е символ и предава някои от религиозните вярвания на прабългарите. Отделните етапи от работата по изработването на фигурата се нарича “вършене”, а изпълнението на фона около нея – “пълнене”.
Основната използвана форма в многостранните композиции е триъгълникът точно защото обозначава мъжкото начало, което е основополагащо в малкия, но истински свят на българина. Когато е обърнат с върха надолу, символизира женския свят.
Вариантите от ромбове образуват “колата” – символ на безкрайността, вечността, на непостоянството на земните неща. Изразява волята и човешката сексуалност.
Допрените върхове на триъгълника образуват „макаси” (ножици) – символ на времето, но и олицетворяващ голям, свободен човек – от буквата “голяма носовка” в старобългарската азбука.
“КАРАКАЧКА” е модел с геометричен орнамент, приличащ на човешка фигурка – някои я приемат за символно изображение на древната богиня на плодородието.
“КРЪСТАЧКАТА”, изтъкана на квадрат, символизира земята и материята. „ОКЦАТА” е знак за божествено око и идва от множественото число и умалителното на думата очи.
“КАНАТИЦА” – нейният първообраз е осмолъчна звезда в почти кръстовидна форма. Стилизацията й към опростяване я е довела до несиметричност във фигурата. В превод означава крило, закрила, носи късмет, благополучие.
“ДЪРВОТО” се изобразява в средата на килименото поле право, с разперени симетрично от двете му страни клони, отрупани с гроздове или плодове.
Двата вида вълна, които са се употребявали са били рунова – придобита през пролетта и табашка, получена след обработването на кожите. Друг материал била козината. От нея се приготвяли основа и ватък. Третият материал, използван от края на XIX в. бил памукът.
Смята се, че върху най-старите чипровски килими са били изобразявани основно дървета в различни варианти, или пък свързани едно с друго. В средата на XIX в. започват да се работят и образците “цветета”, които по-късно се развиват в доста богати композиции.
Спасяването на чипровското богатство е в нашите ръце и в това да оценим и популяризираме родното и традициите на прадедите ни, за да останат като извор на закрила и живот на българската нация.
