Източноправославната църква чества днес Свети Сава Освещени, който в края на живота си построил множество манастири и болници.
Имен ден празнуват Сава, Савина, Саня, Савка, Савчо, Венцислав, Венцислава, Владислав, Владислава, Десислав, Десислава, Сабина, Светослав, Светослава, Слав, Слава, Славей, Славейка, Славейко, Слави, Славка, Славчо, Станислав, Станислава, Съби, Събина.
В българските предания обаче най-често Сава е представена като светица – покровителка на чумата. Българинът смята, че тя е сестра на Варвара, а нейн брат е св. Никола, чиито празник се отбелязва ден по-късно, на 6 декември. В някои места честват празника като на светец – мъж, покровител на вълците (вълчи пастир).
В нашите обичаи обредните практики са сходни като тези за Света Варвара, защото двете сестри подготвят всичко за деня на брат им Никола. “Варвара вари, Сава пече, Никола иде с голямата лъжица и гости гощава”, казва народната приказка.
В миналото на този ден жените, които искали да имат деца изпълнявали ритуал заедно с най-старата жена в дома. Жената, която искала дете правела обреден хляб. Започнала да пресява брашно със сито обърнато наопаки, а най-старата жена й казвала: “Обърни, чедо, ситото, че да ти се обърне корема”.
Сава е свързана и с плодовитостта, за това на този ден яловите булки изпълнявали ритуал заедно с най-старата жена в дома.
Жената, която искала дете правела обреден хляб. Започвала да пресява брашно със сито обърнато наопаки, а най-старата жена й казвала: “Обърни, чедо, ситото, че да ти се обърне корема”.
Предците ни изпитвали страхопочитание към Св.Сава защото вярвали, че “засява” болестите по хората, от там идва и израза “Варвара заварява болестите, а Сава ги разсява.” На Савинден се подготвя Никулденската трапеза, а на някои места приготвят в чест на мъртвите варено жито и го раздават на гробищата за помен.
Всъщност името на Свети Сава е Растко Неманич, който е сръбски духовник, просветен деец и дипломат. Затова е известен и като свети Сава Сръбски. Той се бори за независимостта на Сръбската православна църква и е първият неин архиепископ (1219-1233 г.). Впоследствие е канонизиран и за някои е най-значимият сръбски светец.
В Търново Сава провел разговори с царя и със св. Йоаким І Търновски, отслужил тържествена литургия, обдарил Патриаршеската катедрала и други църкви с реликви, донесени от Светите места. Съборен от болест, той починал на 14 януари 1236 г. и бил тържествено погребан в “Св. Четиридесет мъченици”. Макар мощите му да били измолени от крал Стефан Владислав и пренесени в Сърбия, гробът на светеца бил почитан близо два века, включително от идващи в Търново сърби.
Според Уикипедия, може и да звучи парадоксално, но култът към свети Сава възникнал в Търново. Св. патриарх Йоаким І дал идеята да бъде написано житие на светеца. Въможно е в “Св. Четиридесет мъченици” да се е пазела частица от мощите на сръбския светец. Макар и още рядко, великата търновска църква е обект на внимание от страна на сръбски поклонници и днес.
Според различни източници е роден 1169 г. или 1175 г. в Рас, столицата на сръбската държава Рашка (близо до днешния град Нови пазар в Сърбия) като Растко Неманич, най-младият син на сръбския велик жупан (политико-административна длъжност в Хърватия, която има управленски правомощия в структурите на местната администрация) Стефан Неманя. Най-големият му брат Вукан е жупан на Зета, Требине (Травуния) и може би и? Топлица – района на река Топлица (ляв приток на Българска Морава) и Метохия.
Другият му брат Стефан Първовенчани е сръбски велик жупан (от 1196 г.) и крал (от 1217 г.). Умира през 1236 г. в Търново – столицата на Второто българско царство. През 1219 г. Сава става първи архиепископ на Рашка, след като извоюва автокефалността на сръбската църква, а през 1221 г. коронясва своя брат Стефан за крал. Сава остава архиепископ до 1233 г., когато предава своя пост в ръцете на своя ученик Арсений Сремски.
В края на живота си Сава предприема мащабна мисия. За периода 1232-1233 г. той посещава патриарсите на Йерусалим, Антиохия и Александрия. Целта на Сава вероятно е била да укрепи позициите на сръбската църква и да съдейства на цар Иван Асен II за възстановяването на Българската патриаршия. На връщане от Йерусалим към родината си Сава приема поканата на българския цар да посети Търново и пристига в българската престолнина през януари 1235 г. (според други източници – през 1236 г.).
В Търново Сава е посрещнат с огромни почести и взима участие във Великия богоявленски водосвет на река Янтра. Тогава той се простудява тежко и след кратко боледуване умира на 12/14 януари от пневмония. Първоначално е погребан в църквата “Св. Четиридесет мъченици” в Търново, но на 6 май 1237 г. мощите му са пренесени в Милешевския манастир в Рашка.
Мощите на св. Сава са изровени по нареждане на Синан паша и изгорени на централния площад в Белград на 27 април 1594 г. Днес са запазени два реликвария с част от мощите на светеца – една мощохранилница с ръката на светеца, от която липсва малкият пръст, се съхранява в манастира “Св. Троица” в Плевля, Черна Гора, и още една – в Самоковския девически манастир “Покров Богородичен” (бил в диоцеза на Печката патриаршия), която съхранява именно този пръст .
Най-значимото дело на Растко Неманич е съграждането на Хилендарския манастир в Света гора (заедно с баща си Стефан Неманя, приел монашеството под името Симеон), на манастира Жича в Сърбия на несъществуващия днес манастир “Св. Архангел” в Йерусалим, а също и на несъществуваща днес болница за православните поклонници в Акра.
