Света Варвара е християнска великомъченица, родена в края на 3 век и починала през 305 или 306 г. Паметта й се почита както в православната църква, така и в католическата на 4 декември, на този ден празнуват всички с имената Варвара, Варя, Варадин.
В свое частно проучване богословът Венцислав Каравълчев твърди, че св. Варвара е родена в с. Елешница (Област Благоевград), Разложко, което в древността се е наричало Илиопол, сочи Уикидепдия.
В православието Св. Варвара се смята за покровителка на починалите от внезапна смърт – които са нямали време да се покаят и причестят. В Полша денят е един от най-уважаваните празници, обявен е и за Ден на миньора, тъй като светицата се счита за покровителка на миньорите.
През времето на император Максимиан в Илиопол живял един богат и знатен човек на име Диоскор. Жена му умряла. Едничката си дъщеря Варвара той обичал и пазел като очите си. Полагал големи грижи за нейното езическо възпитание, защото сам бил езичник. Девойката била необикновено красива. До нейното пълнолетие баща й я държал делече от всяко общество. В своите богати стаи, построени на висока кула, Варвара не виждала никого освен възпитателките си и слугините.
От високото й жилище се откривала великолепна гледка към намиращите се в далечината планини, гори и равнини, към светлия небесен лазур.Като съзерцавала красотата на природата, девойката се издигала с мисълта и сърцето си към Създателя, стараейки се да Го узнае. Тя нямала учител. Но Господ, по Своята благодат, й внушавал тия стремежи и я готвел към разбиране на истината.
Варвара се отличавала с особена и впечатляваща красота. Ревнивият й баща я затваря в кула – далеч от похотливи очи. През времето, когато е била затворена, Варвара изучава външния свят от прозореца и има много време да размишлява за Бога. Когато баща й разрешава да излиза, за да си намери жених и да се омъжи, Варвара се запознава с християни и приема свето кръщение.
Щом бащата научава, че дъщеря му е станала християнка, той нарежда да я бичуват и получава съгласието на управителя на града Мартиан да я осъди на смърт. По нареждане на бащата Варвара е обезглавена. Поверието говори, че Божието възмездие настига бащата на Варвара и управителя на града. Двамата са поразени от мълния. Тя е погребана от християнина Валентин и гробницата и става източник на чудеса на вярата.
През 6 век мощите на Света Варвара са пренесени в Константинопол. През 12 век те са преместени в Михайловския Златовърх манастир от Святополк II, а от 1930 почиват в Патриаршеската катедрала “Свети Владимир” в Киев.
Според народните обичаи Светицата е покровителка на децата от болести
У нас празникът се е почитал сред народа с преплитане на езическите и християнските обичаи. В някои райони на страната Света Варвара се е считала за покровителка на децата от болести, по-специално от дребна шарка, и хората я наричали баба Шарка. Жените месели и раздавали за здраве “къпани” питки (омесеното тесто първо се вари, докато изплува на повърхността, а после се оформя на питка и изпича).
Питките се намазват с мед за умилостивяване на светицата и баба Шарка. По стара българска традиция домакинята излиза на пътя и раздава питките на минувачите. Всеки, който отчупва от питката, изрича благословия: “Да дава господ здраве вам, на челяд, на добитък и на всички!”
В Добруджа, вечерта срещу празника приготвят трапеза за “баба Шарка”, на която поставят паничка с мед, медена питка, съд с вода и пешкир. В Западна България на празника деца палят огън на кръстопът, на който варят леща и изяждат по няколко зрънца. След това прескачат по три пъти огъня и вземат по една главня от него. Лещата и главнята се пазат като лекарство против дребна шарка.
Сутрин нечетен брой деца – три, пет, седем и т.н. се събират на някоя поляна, като всяко едно от тях носи дръвца и по няколко шепи зрял боб. Те правят огън, слагат боба в глинено гърне и го варят на чорба. Когато бобът омекне и преди в гърнето да е прибавено сол и лук, дете, което е изтърсак – последното дете на родителите си, изважда с лъжица от боба и слага на коляното на всяко дете по три зърна.
Децата са насядали в кръг. Всяко дете изяжда зърната, като ги взема в устата си без да ги пипа с ръце. В България съществува поговорка: “Света Варвара меси (4 декември), Свети Сава пече (5 декември), Свети Никола яде (6 декември).”
До деня на Света Варвара расте нощта. Този празник е по време на Коледните пости, затова за него се приготвят постни ястия.
В други райони Света Варвара се почитала като покровителка на домашните птици. Празникът се наричал още Женска Коледа, тъй като девойките се пременяли, обикаляли домовете и пеели песни за здраве.
Този ден е имал и гадателна насоченост в обичаите – по седенките се извършвали гадания коя девойка за кой момък ще се омъжи.
