Преподобни Иларион Велики живял в годините 291-372. Родил се в Палестина, близо до град Газа. Родителите му били езичници. Изпратили го да се учи в Александрия, Египет. Там момъкът се запознал с християнското учение и приел с вяра свето Кръщение.
Преподобни Антоний Велики чул за подвизите му. Поискал да го види и чуе и отишъл при него. Живял известно време при него. Подражавал на неговите трудове в строго постничество и постоянна молитва.
После се върнал в своето отечество, Палестина. Тук монашеството било преминало от Египет и се развило твърде много в двата вида: отшелничество (анахоретско) и общежително (киновийно).
Преп. Иларион не заварил родителите си живи. Изпълнен с отшелническо настроение, той раздал имуществото си на роднини и бедни. За себе си избрал бедността. Поселил се недалеч от Маюм Газки в едно пустинно място, между морето и езерото. Предал се на молитви и лишения. Благочестиви люде започнали да се заселват край него. Подражавали на подвига му.
Бог го прославил с дар на чудотворство. Болни получавали изцеление по неговата молитва и с допиране до неговата ръка. Като виждали това, мнозина се обръщали към Господа.
Какъвто усърден наставник на монашески живот бил преподобни Антоний за жителите на Египет, такъв станал преподобни Иларион за жителите на Палестина. За всеки нов манастир изпросвали неговото благословение. Където и да отидел, народът на тълпи вървял подир него, желаейки да чуе от него слово за спасение.
Неговите многобройни ученици в скоро време издигнали голяма обител. Някои от тях се пръснали из Палестина и на много места основали манастири. Князе, велможи и епископи търсели неговия съвет.
Преподобни Иларион силно копнеел за самота. Като взел със себе си някои от братята, отдалечил се от манастира. С плач го изпроводили няколко хиляди люде, но не смеели да го възспрат. Той им съобщил, че изпълнява Божие повеление.
Преп. Иларион посетил Вавилон и Целузия. Най-после се заселил близо до мястото, където живял и неотдовна умрял преподобни Антоний Велики. Като задържал при себе си само двама ученици, той се предал на тих, безмълвен живот. Но и тук хората узнали за него и бил принуден да продължи своето странстване.
Император Юлиан Отстъпник заповядал да разорят големия Иларионов манастир и самия Иларион да убият. Манастирът бил разорен, но по това време преп. Иларион не се намирал там.
Той продължил да странства, като оставал за известно време само там, където славата му още не била стигнала. Навсякъде чрез дивния си живот и чрез чудесата, които вършел, той привличал мнозина към себе си.
Така той живял в Сицилия, в далматинския град Епидавър (Балкански полуостров) и най-после на остров Кипър, където се запознал с Епифаний, еп. Кипърски.
Като почувствал приближаването на смъртта, той завещал на любимия си ученик Исихий едно Евангелие, преписано със собствената му ръка. Подарил му и една своя проста дреха. Друго имущество нямал. Починал на 80-годишна възраст.
По-късно Исихий пренесъл в Палестина светите мощи на преп. Иларион Велики. При голямо стечение на вярващите те били положени във възстановения Маюмски манастир. При тях ставали големи чудеса.
