На 1-ви януари източните християни почитат паметта на Св. Василий Велики – един от великите философи и писатели на раннохристиянската църква. Празникът е известен още с наименованията: Васильовден, Василовден, Василица, Василия, Сурваки, Сурва, Сурува, Суроздру.
Народната традиция свързва празника на Св. Василий с обичая сурвакане. На Васильовден се събират млади мъже (сурвакари, камилари, бабугери, старци и джамали), които обикалят къщите през нощта и сурвакат техните стопани. На самия празник минават и деца, които също сурвакат стопаните на къщите.
Сурвакарите имат водач и човек, който изпълнява ролята на магарето и прибира парите и другите дарове. Сурвакарите носят дряновици, украсени с пуканки, сушени плодове и вълна. Народът смята дряновото дърво за едно от най-здравите дървесни видове. То е най-ранното разпъпило и разцъфнало дърво, а плодовете му се берат последни.
Вечерта преди празника стопанката на дома приготвя традиционната баница с късмети, използвайки дрянови пъпки. Слага се и пара, а в полунощ най-възрастния представител на семейството завърта баница.
