Землището около Хаджийската чешма в Ценово се превръща в зона за отдих. Поляната около водоема е заобиколена от вековна гора, от която лъха хлад и през най-горещите дни.
Идеята
Идеята за облагородяване на местността се ражда преди няколко месеца. Инициативата е подкрепена от кмета на общината д-р Петър Петров, от председателя на Общинския съвет Георги Георгиев, общински съветници от различни политически сили и бизнесмени.
Желанието на местната администрация е да превърне района в своеобразен оазис за краткотраен отдих и почивка на малки и големи. Основно предизвикателство се оказват обаче вандалските прояви.
Полагане на основите
Мястото вече е почистено от наносите с пръст и благоустроено – зелените площи редовно се косят, засаждат се нови фиданки. Монтирани са четири маси с пейки. Те са разположени под дървета и са на достатъчно разстояние една от друга. Предстои да се изработят още две маси и да се изградят огнища за барбекю.
Дори и през летните дни водата от трите чучура е ледено студена. Взети са проби за изследване, които са с добри показатели за консумация.
История на чешмата
Според изследователи на местното наследство, в сегашния си вид чешмата е построена от майстори-каменоделци през 1921 година. Каменните корита завършват с перило, което се използва и в наши дни.
Преди години жените масово го използват за белене на платно, като поляните наоколо побелявали от разстелените на съхнене тъкани. И през четирите сезона на годината водата изпълва трите чучура, като всеки от тях е с независимо захранване.
Още по време на турското робство местният управник Хаджи Али ефенди направил водохващането, а местното население в знак на признателност нарекло чешмата Хаджийската. В стари топографски карти е записано названието „Черкуша“.
Сред местното население битува и поверие за йерархията при пиенето и пълненето на вода от Хаджийската чешма. Средният чучур е отреден за богатите. Средно богатите утолявали жаждата си от десния чучур. За бедните хора, наречени въшкари, бил наречен левият. И до днес той е най-пълноводен и с най-голям отвор на тръбата. Любопитен факт е, че през 1970 г. управниците в Русе решават водата да се каптира и да се захрани съседното село Горно Абланово, което обаче се намира в пределите на община Борово. Без никаква предварителна организация ценовчани само за една нощ заличават ориентирите на трасето.
Снимки: Община Русе
