Днес е Гергьовден, празник на храбростта и на българската армия. Имен ден празнуват всички българи с имената Георги, Ганчо, Гергана, Галя, Генчо, Гинка и производните им. На тази дата отбелязваме и Деня на овчарите.
Свети Георги е мъченик, с когото фолклорната традиция свързва езическите пролетни скотовъдни култове и мотивите на змееборството. Побеждавайки демона на злото (змей, дракон), той възстановява хармонията на битието. В това отношение Св. Георги изключително много се доближава до типа на културните митологични герои – демиурзи, които унищожават чудовища.
Свети великомъченик Георги живял през времето на римския император Диоклетиан (284-305 г.) в малоазийската област Кападокия. Той бил още дете, когато баща му пострадал за вярата си и умрял за Христовото име. След смъртта на съпруга си, майка му се преселила в Палестина, където била родена и имала голямо имение. Младият Георги постъпил на служба във войската. Началниците скоро забелязали добрите му качества и на 20-год. възраст той получил чин военен трибун, дори станал член на държавния съвет.
Когато обаче императорът разбрал коя вяра изповядва Георги, го подложил на жестоки мъчения – поставили краката му в клада, а на гърдите му тежък камък, привързали го гол на специално колело, под което имало гвоздеи и те раздирали тялото му. През всичкото време той не издал стон. Славел Бога и тихо се молел.
Изведнъж небето се затъмнило и бляснала светлина, чул се глас: “Не бой се, Георги, Аз съм с тебе!” Ангел господен в образ на юноша застанал до колелото и изцерил раните на мъченика. Всички, които били там, се убедили в силата Божия. Дори съпругата на Диоклетиан – императрица Александра, поискала пред всички да изповяда вярата си.
Императорът обаче не се вразумил и хвърлил Георги в яма с негасена вар. След три дни, когато всички мислели, че от него са останали само кости, видели светия мъченик жив и здрав.
Императорът измислил нови мъчения. Обули му нагорещени до червено обуща с гвоздеи отвътре, удряли го до кръв, били го с бич от волски жили, давали му да пие отрова. Георги понасял всичко и не преставал да убеждава изумените езичници, че Господ пази живота му и му дава сили. Когато им разказвал за Христовото учение, го накарали да им покаже как Христос може да възкреси мъртви. По молитва на светеца от пресния гроб наблизо Господ възкресил покойника.
При Георги ходели болни и той ги изцерявал с молитвите си. Веднъж при него се явил беден земеделец, на когото единият вол паднал в яма и умрял, та вече не можел да оре нивите си. Светият мъченик се съжалил над нещастника и му казал: “Иди си у дома, брате, волът ти е жив.” Земеделецът повярвал на думите му, върнал се у дома и намерил вола си жив. Оттогава е останало поверието, че великомъченик Георги пази от беда стадата.
Когато Диоклетиан изгубил надежда, че ще може да склони Георги да се отрече от Христа, заповядал да отсекат с меч главата му, а заедно с него да накажат и собствената му жена – императрица Александра. По пътя към мястото на наказанието, капнала от умора, тя се подпряла на една стена и предала Богу душата си. Георги прославил Бога за блажената смърт на Александра, на мястото на наказанието спокойно навел главата си под меча на палача и бил обезглавен.
В традицията Св. Георги винаги е представен като конник, който не само побеждава змея, но и освобождава девойката, предопределена за жертва. Така е изграден и образът му в народните песни, а дори и в иконографията. Всъщност това е една метафора за победата над студа, зимата, злото и освобождаване на пролетта и растежа. Така славянските народи пренасят върху християнския светец някои от чертите на пролетните божества на плодородието, а Гергьовден става сезонна граница в скотовъдния календар.
След Великден Гергьовден е най-големият пролетен празник за православните. Защото е на 6 май – в разгара на пролетта, се нарича още Зелен Георги (или Цветен Георги). Подготовката за празника започва още от предния ден. Момите берат цветя и вият венци за агнето, което ще се коли за курбан. Месят се обредните хлябове, като най-големият се нарича на Св. Георги.
Коли се първото мъжко родило се през годината агне; прекажда се и се освещава. Коленето става пред трапезата, на която има сол, трици и трева, от които предварително се дава на агнето, за да има ситост, плодородие, здраве и живот. Събраната кръв се изсипва върху лехите, за да ражда земята повече.
Всички се събират на обща трапеза, прекаждат я, пият, веселят се и пеят песни: “Св. Георги обикаля нивите”, “Здравец за Гергьовден”, “Венец за агънцата”. На трапезата освен печено агнешко трябва да има пресен лук и чесън, салата, пиле, хляб и вино. След като се обядва, се играят хора и се връзват люлки, които моми и момци не люлеят, няма да им върви през годината.
Някъде момите вадят от бял котел с вода. В него предварително се оставят да пренощуват пръстени, гривни или китки. Девойките наричат коя мома за кого ще се омъжи. Другаде има обичай за събличане и забраждане на булките. Всички млади булки, омъжени през тази година, излизат на мегдана с невестинските си премени. Кръстниците (или кумовете) свалят ритуално връхната им дреха и събуват обувките им. После им дават обикновени и ги забраждат с кърпа.
Люлеенето, напяването на пръстените, събличането и забраждането на младите булки – това са практики със соционормативн характер. Първите две са от инициален тип и са със сватбена насоченост (продължаване на рода). Третата ярко демонстрира приемането на младите в групата на зрелите жени, върху които лежи част от семейната тежест, т.е. това е тяхната социализация.
Обредните практики почти изцяло имат езически характер; жертвоприношението на агне (курбан) и месенето на обреден хляб, наречени за Св. Георги, са не само израз на почит, но и издават желанието на скотовъдците да заслужат покровителство над стадата си. Те са жертване на скъпото, лишаване от него, своеобразна смърт, която трябва да предизвика нов живот и изобилие.
Източник – к.ф.н .Томислав Дяков “Празници и вярвания на българите”, http://margaritta.dir.bg/
