На този ден отбелязваме два празнични повода – Свети Валентин, празник на влюбените и Трифон Зарезан, празник на лозарите и виното. Някои решават да почетат само Свети Валентин, другите – само Трифон Зарезан. Тъй като обаче двойките по традиция отпиват глътка хубаво вино “за здравето” на връзката си, на практика двамата светци се честват едновременно.
Легенда разказва, че докато очаквал смъртта в римски затвор, един мъж се влюбил в дъщерята на тъмничаря. За да засвидетелства обичта си, изпратил писмо с клетва за вечна любов – първообраз на „валентинка“.
Всъщност историята на светецът покровител на влюбените започва през III век. Тогава Римската империя се управлявала от жестокия император Клавдий II. През този период той имал нужда от войници за огромната си армия, а желаещите били твърде малко. Според императора това се дължало и на нежеланието на римските мъже да напуснат своите любими.
По тази причина Клавдий издал декрет, с който отменил и забранил всички сватби и годежи. По същото време Валентин бил свещеник в Рим. Той се осмелил да нарушава разпоредбата на императора и тайно венчаел влюбени двойки, за което бил осъден на смърт. Докато чакал присъдата в затвора, Валентин бил подложен на жестоки изтезания. Според преданието бъдещият светец сам изпратил първата валентинка.
Докато бил в затвора, той се влюбил в младо момиче. Това била дъщерята на охраняващия го тъмничар, която го посещавала и лекувала раните му. Преди смъртта си той подписал писмото – „Твой Валентин“ – израз, който се използва и до днес. Светецът завършва земния си път на 14 февруари 269 г., а през 469 г. папа Юлий в негова чест обявява този ден за Празник на любовта.
Съществуват различни твърдения за появата на първата любовна илюстрована картичка. Някои смятат, че тя е направена в Италия. Други приемат за пионер страната на любовта, Франция, трети открояват Германия, а също така Англия, Австрия или САЩ. Така или иначе, масовото производство на пощенски картички с любовни послания и изображения на влюбени двойки започва в края на ХIХ и началото на ХХ век.
Трифон Зарезан (или Ден на лозаря) е български народен празник в чест на свети Трифон. Празнува се от лозарите,соколарите, градинарите и кръчмарите на 14 февруари, когато Българската православна църква тържествено чества Трифоновден. Празникът се среща още като Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун пияница.
Светецът е мъченик, светец-лечител, почитан в християнството. През 248 г. сл. Хр., при царуването на император Деций Траян, е посечен с меч. Роден е в Малоазийската провинция Фригия, гр.Апамия, той произхожда от област, която се смята за една от прародините на лозата и виното.
Едва на 17 години си спечелва голяма слава, като излекува дъщерята на римския император Гордиан III. Наследникът на Гордиан обаче – Деций Траян, се оказва непримирим враг на християнското учение. Той заповядва всички по-тачени светци да бъдат изправени пред съд. Сред тях е и Трифон, който не пожелава да се отрече от вярата си и загива като мъченик. Свети Трифон се счита за пазач на лозята и празникът е в негова чест.
Обичаите повеляват да се омеси хляб – пресен или квасник и да се свари кокошка, която по традиция се пълни с ориз илибулгур. В нова вълнена торба се слагат питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича „зарязване“. След това всички се събират и избират „царя на лозята“. Едва тогава започва общо угощение.
„Царят“ е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“. Царят отговаря на благословията с „Амин“.
След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и, окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село. Затова за цар на този празник се избира заможен човек. Следващите два дни, наречени във фолклора „трифунци“, се почитат за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните – за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците.
Гласувайте в конкурса „Кмет на месеца“ ТУК.
