Световноизвестният писател Джек Лондон е роден на 12 януари 1876 г. в Сан Фрасиско с рождено име Джон Грифит Чейни. Той е осиновен, а за негов биологичен баща се смята, че е прочутият на времето “професор” астролог Уилям Чейни. Американският писател приема фамилното име на осиновителя си.
Като дете Джек живее в бедност. След като завършва основно образование през 1889 г., той започва работа в консервна фабрика на 12-часов работен ден, като работното време често е удължавано и до 16 часа. По-късно започва да се занимава с нелегално рибарство, а след това попада в затвора за месец, тъй като се превръща в скитник.
През 1897 г. американецът заминава по време на “златната треска” за Клондайк и става златотърсач, като се сдобива с материал за първите си успешни разкази.
Той стига до заключението, че единствената му надежда е да получи образование и да “продава мозъка си”. През целия си живот му се налага да се бори с всякакви трудности. По-късно това дава отражение върху творчеството му – основните теми в произведенията му са физическото и морално оцеляване. Джек Лондон възприема писането като работа – начин да се измъкне от бедността, да оцелее.
Четири години по-късно, след като не успява да спечели изборите за кмет на Оуклънд, Джек Лондон се отдава на упорита писателска дейност, която му донася широка популярност. Пише както художествени, така и публицистични произведения.
Първият му роман “Синът на вълка” е публикуван през 1900 г. След три години излиза “Дивото зове” – роман за домашното куче Бък, при което дивият инстинкт надделява и то става водач на глутница вълци. Това е най-четеното произведение на Лондон и се смята за най-добрия роман от ранния му период. Многократно е филмиран като първият филм е от 1935-та с участието на Кларк Гейбъл и Лорета Йънг. Следват романите “Белия зъб” (който също е екранизиран) и “Сияйна зора”.
Американският писател се жени два пъти и има две дъщери от първия си брак. Купува си и огромно ранчо, в което прекарва живота си в писане.
Смъртта на Джек Лондон е спорна. В смъртния му акт е записано, че е починал на 22 ноември 1916 г. от уремия (обща интоксикация при остра бъбречна недостатъчност). Според слухове обаче сред негови съвременници, той се е самоубил. Според друга от версиите е починал от свръхдоза морфин, който през последните си години е взимал срещу силни болки.