Преди 19 години, на 15 февруари 1997 г., три дни след назначаването му от президента, служебното правителство на Стефан Софиянски взема решение за въвеждане на валутен борд (валутен съвет) в България.
Решението е взето заради тежките последствия от икономическа криза през 1996-1997 г. На практика бордът започва да работи на 10 юни и към днешна дата продължава да е в сила.
Проблемите в управлението на страната, възникнали поради стремежа на предходното правителство на БСП, оглавявано от Жан Виденов, едновременно да запази работните места (като не закрива губещи предприятия), да изплаща външния дълг и да контролира валутния курс, се задълбочават до степен на икономическа криза. Правителството е изправено пред перспективата от повторно, след мораториума на кабинета на Андрей Луканов през 1990 г., прекратяване на плащанията по външния дълг. Това от своя страна предизвиква политическа криза, довела до масови протести в цялата страна и оставка на правителството през декември 1996 г.
Поради системната неспособност на българските правителства да управляват ефективно публичните финанси Международният валутен фонд се съгласява да окаже помощ на правителството само при условие да се въведе валутен съвет. Преговорите започват през есента на 1996, но окончателно решение взема едва служебното правителство на Софиянски през пролетта на 1997 г.
След политическата криза в началото на 1997 г. и проведените избори валутният съвет е въведен на 1 юли 1997 г. със Закона за Българската народна банка, приет на 5 юни 1997 г. Функциите на институцията валутен съвет са поети от Управление „Емисионно“ на Българската народна банка.
Законът фиксира обменния курс на българския лев на 1000 лева за 1 германска марка. (След въвеждането на еврото през 1999 г. курсът е 1955,83 лева за 1 евро, което след деноминацията на лева на 5 юли с.г. става 1,95583 лева за 1 евро.)
С въвеждането на валутния съвет в България започват да навлизат чуждестранни финансови инвестиции. Това предизвиква икономически подем. Сред резултатите от въвеждането на валутния съвет трябва да се открои намаляването на инфлацията до 13% към средата на 1998 и до 1% към края на същата година, а валутният резерв се увеличава от по-малко от 800 милиона на над 3 милиарда долара. Основният лихвен процент на БНБ от 200 в пиковите моменти на икономическата криза спада на 5,2% към края на 1998. Банковата система се стабилизира.
Източник: Wikipedia
Гласувайте в конкурса „Кмет на месеца“ ТУК.
