На 14 май 1955 г. във Варшава е подписан Договор за дружба, сътрудничество и взаимна помощ от представители на Албания, България, ГДР, Полша, Румъния, СССР, Унгария и Чехословакия.Този документ оформя създаването на военнополитически съюз на европейските социалистически държави – Организация на Варшавския договор (ОВД), което става отговор на създаването на НАТО, насочен против страните от социалистическия лагер.
Малко известен е следният факт: През 1954 г. в Берлин на съвещание на външните министри на САЩ, Великобритания, Франция и СССР съветските представители са уверявани, че НАТО се явява само отбранителна организация. В отговор на призивите за сътрудничество СССР предлага да бъде приет в НАТО, обаче инициативата е категорично отхвърлена. Този неочакван ход наистина е твърде изненадващ, защото съветската дипломация беше силова и никога не се е отличавала с гъвкавост и изобретателност (например само бюрократизмът в нея допуска американската намеса в Корейската война).
Като цел на Варшавския договор е провъзгласена сигурността на страните-участнички в договора и поддържане на мира в Европа. Той се състои от преамбюл и 11 члена. В съответствие с неговите условия и Устава на ООН, държавите-участнички се задължават да се въздържат в своите международни отношения от заплахи или употреба на сила, а в случай на въоръжено нападение на някоя от тях да й окажат незабавна помощ с всички необходими средства.
ОВД допринася за закрепване на политическите резултати от Втората световна война и следвоенното развитие. Тя институционално утвърждава политическото разделение на Европа, но въпреки противопоставянето между тях на континента за 36 г. не е допуснат нито един военен конфликт. Военният паритет между НАТО и ОВД става гарант за военнополитическата стабилност в Европа. За сметка на това съперничеството (основно между САЩ и СССР) намира изяви в реални войни и въоръжени конфликти в Африка, Азия и Латинска Америка.
Трябва да се каже, че членството в ОВД не всякога е доброволно и опитите на някои страни да излязат от него са пресичани достатъчно твърдо.
Числеността на Въоръжените сили на ОВД към 1985 г. възлиза на 7 562 987 войници. За осигуряване на взаимодействие между въоръжените сили на страните от ОВД е създадено Обединено командване на въоръжените сили, в чието разпореждане са определяни съответни национални контингенти.
Организацията на Варшавския договор съществува до 1 юли 1991 г. Албания прекратява участието си в дейността на ОВД още през 1962 г., а през 1968 г. формално излиза от нея след въвеждане в Чехословакия на войски от ОВД.
Военните органи на ОВД са овакантени през 1990 г. На 1 юли 1991 г. в Прага представителите на СССР, България, Полша, Румъния, Унгария и Чехословакия подписват протокол за пълно прекратяване действието на Варшавския договор. Това може да се счита за окончателен край на Студената война.
За голямо съжаление след ликвидиране на Организацията на Варшавския договор Европа и светът не станаха по-стабилни.
