Глоба от 15 000 до 20 000 лв. за работодател за повторно нарушение на недеклариран труд. Това предвиждат промени в Кодекса на труда, които Министерството на труда и социалната политика публикува за обществено обсъждане. За виновното длъжностно лице е предвидена глоба в размер от 5 000 до 10 000 лв.
Със законопроекта се предлага и повишаване на административната санкция за системни нарушения, свързани с използването на недеклариран труд и за неплащане в срок на дължимите от работодателя трудови възнаграждения или обезщетения.
Изброените нарушения засягат в значителна степен интересите на работниците и служителите, като имат за последствие ощетяване на социалноосигурителната система и създават условия за нелоялна конкуренция между предприятията, поради което са с висока степен на обществена опасност, особено ако се допускат системно от един и същи работодател, мотивират се от МТСП.
За осигуряване на превенцията и гарантиране на спазването на трудовото законодателство в това отношение е необходимо размерът на административната санкцията да е възпиращ, поради което се предлага работодателят да се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 20 000 до 30 000 лв., а виновното длъжностно лице – с глоба в размер от 10 000 до 20 000 лв.
Предвижда се и възможност при установено нарушение на трудовото законодателство да се сключва споразумение за намаляване на санкцията, като се поставя ограничението, че нейният размер не може да бъде по-малък от 70% от минималната санкция за съответното нарушение. При повторни и системни нарушения се изключва възможността от подобни споразумения.
Със законопроекта се гарантира, че трудовите договори на учителите няма да бъдат прекратявани едностранно от работодателя до момента, в който не придобият право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при общите условия.
С предложените промените в Кодекса на труда се усъвършенстват трудовите отношения с международен елемент, включително при командироване. Регламентира се по ясен начин, че приложимият закон към трудовите правоотношения с международен елемент е Кодексът на труда.
Той ще се прилага за трудовото правоотношение между работодател и работник или служител, чието място на работа е в България или в чужбина, доколкото не е предвидено друго в закон или в международен договор, който е в сила за Република България. Целта е да се гарантира равнопоставеност на работниците и служителите, както и възможност да се ползват от закрилата на трудовото законодателство, независимо от тяхното гражданство.
С предложените разпоредби се намалява от 8 на 4 месеца изискването за минимален трудов стаж за ползване на платен годишен отпуск от работници и служители, които постъпват за първи път на работа.
С промените се дава възможност чрез колективно трудово договаряне синдикатите и работодателите на браншово и отраслово равнище да договарят по-голяма продължителност на извънредния труд на работник или служител, но не повече от 300 часа в рамките на една календарна година. В същото време се запазва заложеното в Кодекса на труда ограничение за извънреден труд до 150 часа годишно, когато няма сключен колективен трудов договор.
С промяна в друга разпоредба се предвижда тютюнопроизводителите също да могат да наемат работници с еднодневни договори за краткотрайна селскостопанска работа по време на прибирането и обработката на реколтата. Включването на тютюнопроизводителите в обхвата на работодателите, които могат да сключват такива договори ще допринесе за по-доброто функциониране на пазара на труда в определени региони на страната, където това производство е традиционен сектор.
Социалното министерство се отказа от мярката за подпомагане на работещи родители, принудени от кризата с коронавируса да останат вкъщи два месеца, за да се грижат за децата си. Отпуската за работещите родители щеше да бъде изключително скъпа мярка. Това коментира пред БНТ социалният министър Деница Сачева. Тя обясни, че допълнителният отпуск ще трябва да обхване 700 хиляди души, което ще струва от порядъка на 300 – 350 млн. лева.
Сачева отбеляза, че за сметка на това са били предложени други мерки за компенсиране на хората и даде за пример възможността за безлихвени кредити или програмата за родители в заетост, както и мярката за 375 лева еднократна помощ. „Въпреки че това е труден политически отговор, всеки трябва да плати цена за кризата, защото тази криза е безпрецедентна”, подчерта социалният министър. "Числата свързани с безработицата са изключително динамични", посочи Сачева.
„В началото влязохме в кризата с 201 хиляди души безработни, в момента те са 282 хиляди. Като само в края на извънредното положение – на 15 май, бяха 300 хиляди. Тоест, само за един месец те вече са 282 хиляди – непрекъснато някой губи работа, но други намират. В последните три седмици имаме устойчив ръст на тези, които намират работа. Специално в сектор туризъм около 26 хиляди са тези, които са загубили работата си, но в последните седмици около 8 – 9 хиляди души обратно са на работа”, отчете Сачева.
„Постигна се споразумение да се преговаря за минимални работни заплати по професии още тази година. Това означава, че ще има универсална минимална работна заплата, а във всички браншове минималните възнаграждения би следвало да са над тази заплата, защото синдикати и работодатели тепърва ще се договарят”, каза министърът за подписаното Национално тристранно споразумение.
