Хуморът ни откъсва от дребното, от всекидневното, позволява ни, като си се надсмиваме, да се взрем по-дълбоко в себе си, казва Чудомир.
С голяма усмивка и до днес си спомняме за големия български писател-хуморист Димитър Христов Чорбаджийски, по-известен като Чудомир. Автор е на множество карикатури, римувани злободневки, фейлетони, епиграми. Но от всичко, най-голяма слава и успех му носят забавните кратки разкази, които пише. Нескрит е и талантът му като художник, който развива в София, по-късно специализира рисуване в Париж. Преди това работи като учител в Казанлък. И въпреки че е роден в павелбанското село Турия, именно в Града на розите той живее целия си съзнателен живот.
На днешната дата – 25 март, се навършват 130 години откакто за първи път проплаква чудото Чудомир. Първоначално това е прякор, който после се превръща в негов псевдоним.
В продължение на 60 години той твори. Сред най-емблематичните му произведения са "Не съм от тях", "Нашенци", "Аламинут", "Кой както я нареди", "Консул на Голо бърдо". Освен като писател и художник, Чудомир оставя име и като изследовател-краевед, с изключителни приноси за музейното и читалищното дело.
Ето някои от най-запомнящите се мисли:
"Никой не е по-силен от слабостите си."
"Прекалено дългата почивка е ръждясване."
"Даже и най-скъпият часовник има само 60 минути в час."
"Ако искаш да узнаеш цената на парите, опитай се да вземеш на заем."
"Най-празният от нашите дни е оня, в който не сме се смели нито веднъж."
"Някои мислят, че единственото нещо, което им е нужно, за да водят дискусия, е устата."
"Мъжът започва да дири ум в жена си чак след като е опитал всичко друго у нея."
