Мога да играя чудовища добре. Разбирам чудовищата. Разбирам лудите, казва невероятния Хопкинс, превъплъщавайки се в един от най-прочутите злодей – Ханибал Лектър. В реалния живот уелският актьор няма нищо общо с този образ. Той е стъпил здраво на земята, говори меко, но страстно и понякога болезнено искрено. "Винаги съм предпочитал да бъда земен човек, който не вярва на високопарните изказвания за актьорството, така че съм склонен към това да бъда малко по-циничен", заявява майсторът на класическата драма.
"Мълчанието на агнетата"
Сър Антъни Хопкинс е роден в последния ден на 1937 г. в Порт Толбът. Като малък той не харесва училището, има дислексия, не общува с връстниците си… интересуват го други неща. Има невероятен усет и вкус към изкуството и на 17 години случайно или не, попада в аматьорска театрална постановка в родния си град. Същевременно рисува и свири на пиано. Страстта му го отвежда в Колежа по музика и драма в Кардиф, където се дипломира през 1957 г., а три години по-късно се записва в Кралската Академия за Драматично изкуство и започва работа в учебния театър.
"Пропукване"
Големият му пробив е в Националния театър, с ролята на Оливие в пиесата на Аугуст Стринберг "Мъртвешки танц". Но еднообразието на сцената кара Хопкинс все по-често да поглежда към киното. Първата му значителна екранна поява е в "Лъвът през зимата", но героят, който го превръща в световна звезда е легендарният д-р Ханибал Лектър от филма "Мълчанието на агнетата". За невероятната си игра уелсецът получава Оскар. Номинации за най-престижната награда получава и за работата си в "Амистад", "Никсън" и "Остатъците от деня". Неподражаемият си талант разкрива и в редица култови продукции като "Пропукване", "Да срещнеш Джо Блек", "Маската на Зоро", "Острието", "Легенди за страстта".
"Маската на Зоро"
Дори (вече) на 80 години великият артист продължава да заснема филми, да има енергия и хъс за нови предизвикателства. "Жива легенда", както мнозина го наричат, е "просто един мъж с късмет в живота", а изкуството го държи далеч от проблемите. Антъни Хопкинс е автор и на чувствен валс, който написва преди близо 50 години.
"Острието"
Представяме ви някои от най-емблематичните и мърди мисли на големия звезден рожденик:
"Прекалено многото мислене води до бавна смърт. Ние бавно се убиваме от мисли за всичко. Мислим. Мислим. Мислим… Никога не можем да се доверим на човешкия ум, така или иначе. Това е смъртоносен капан”.
„Може да ви звуча като труден човек, но изобщо не се срамувам това. Не съм труден. Честен съм.”
„Веднъж попитах един йезуитски свещеник коя е най-добрата кратка молитва, която той знае, и той каза „Майната му”. В смисъл „Майната му, всичко е в Божиите ръце”.
„Мога да играя чудовища добре. Разбирам чудовищата. Разбирам лудите.”
"Филмовата индустрия е пълна с луди хора, които си мислят, че са Господ."
"Живеем в толкова префинено, предпазливо общество – всеки се обижда толкова бързо!"
„Не искам да бъда нищо друго, освен това, което съм. Мога да го кажа без съжаления.”
"Мисля, че определено количество стрес в живота е нещо хубаво. Стресът от работата, която отнема усилия. Мисля, че това е знак, че вървиш напред."
"Забавно е да вземеш „Оскар”, забавно е да те посветят в рицарство. Но, нали се сещате, събуждаш се сутринта, и реалността си е същата. Все още си смъртен."
"Щом приемеш факта, че няма от какво да те е страх, добре си проправяш път надълбоко в първичното. Вярвам, че когато правим нещата без страх, можем да осъществим всичко. Можем да го направим, докато не се притесняваме за последствията."
"Животът е твърде кратък, за да се справяме с несигурността на другите хора."
"Слабото ми място е мързелът. О, аз имам много слаби места: бисквитите, кроасаните."
"Пазете се от тиранията на слабите. Те просто ви изсушават. Винаги се оплакват. Питам ги "Как сте?". Те отговарят "Ах…" и започват да мрънкат и да се опитват да изсмучат силите ти. Познавам много такива хора, но не мога да си губя времето с тях."
"Приеми всичко, което е вътре в теб, несъвършенствата, тъмнината, богатството и светлината, всичко. Това води до пълноценен живот."
