На 14 септември Православната църква чества един от 12-те най-големи християнски празника – Въздвижение на Светия кръст Господен (Кръстовден). На този ден се прекланяме пред кръста, на който е разпънат Исус Христос.
Според църковното предание Св. Елена – майка на император Константин Велики – е ревностна християнка. През 326 г. тя се отправя към светите места в Палестина, за да потърси гроба Господен, който два века по-рано е затрупан от гонителите на християните. Усилията ѝ се увенчават с успех. Намерени са пещерата на гроба, както и трите кръста, зарити в земята. Кой от трите е Христовият кръст се разбира, когато чрез докосване с един от тях е възкресен наскоро починал човек. Частица от този животворящ кръст Елена изпраща на сина си в Константинопол, а самият кръст е положен в храма в Йерусалим "Възкресение Христово". На Велики петък се изнасяла на Голгота за поклонение.
След време над пещерата на гроба Господен построяват храм, който съществува и до днес. Той е осветен тържествено на 14 септември 335 г.
Кръстовден е един от четирите дни в годината, в който се извършва поклонение- свещените изнасят кръста в средата на храма, за да се поклонят вярващите. За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го "въздвижва" над главите на присъстващите. От това идва и името на празника – "въздвижение".
Кръстът се превръща в олицетворение на жертвената любов и победата на доброто над злото.
По традиция на Кръстовден се спазва строг пост. Според народните вярвания този ден се свързва с края на лятото и началото на есента, време за сеитба на зимните култури и начало на гроздобера.
Имен ден днес празнуват Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана!
