Преображение Господне е! Миряните вярват, че в нощта срещу Преображение, също както и на Богоявление, в небето се отваря Божията врата. Тази вечер Господ се показва на нея, а всички желания на вярващите се изпълняват.
От обредите, които са свързани с този ден, до днес е останала забраната да се хапва грозде. Не се вкусват и къпини, които се смятат за дяволско грозде. В черква се носи първото узряло бяло грозде, което се прикадява и едвам тогава се разрешава яденето му. Раздава се на близки и познати. Заедно с гроздето в черквите се носят колаци и мед, които също се освещават. На излизане от храмовете жените чупят залци от хляба, топят ги в мед и ги раздават на срещнатите за здраве.
Денят се свърза с промяна и нова надежда. Народът ни вярва, че на 6 август слънцето обръща гръб на лятото и поглежда към есента, а прелетните птици се събират на ята, за да тръгнат към топлите страни.
Началото на празника е в първите векове на християнството и е свързано с едно от най-важните евангелски събития – явяването на Иисус Христос в небесна слава пред трима от най-близките му ученици. Апостолите не допускали, че Иисус Христос ще понася унижения и премеждия. За да укрепи вярата на учениците Си, Иисус Христос решил да покаже на трима от апостолите истинната Си небесна слава. Заедно с Петър, Иаков и Йоан се изкачил на планината Тавор в Галилея, отдалечил се от тях и започнал да се моли.
Скоро те заспали, а когато се събудили, видели своя Учител напълно преобразен.
Лицето Му светело като слънце, а дрехите Му блестели като светлина. Иисус беседвал с двама от най-великите представители на Стария Завет – пророците Мойсей и Илия, за предстоящите Си страдания и Кръстна смърт в Йерусалим.
В един момент светъл облак осенил всички и от него се разнесъл могъщ глас:
„Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Него слушайте.“
При тези слова Свише апостолите в силен страх паднали ничком на земята. Когато славата Господня се скрила от тях, Господ се приближил към учениците Си и казал: „Станете, не бойте се!“.
Това чудодейно събитие трябвало да предпази апостолите от униние и съмнение при вида на Христовите страдания, да укрепи вярата им в Неговата Божествена природа.
За всички вярващи християни, Преображение Господне е свързано с промяна и с нова надежда. Затова празникът се отбелязва в края на християнската църковна година.
Ако в северните православни земи в началото на август има само ябълки, то в българските по-южни земи вече е откъсната първата чепка грозде. За първи път то се освещава в храма и се яде на празника Преображение Господне.
Преображение Господне е времето, когато дните видимо намаляват, очаква се студът. Всеки трябва да се размисли, да си спомни, че е имало много случаи, когато е бил лош и ето, сега е времето да се преобрази, да стане по-добър.
Тъй като сме в богородичния пост, трапезата за Преображение е постна. Разрешава се само риба.
