8 октомври не е съществувал в Италия, Полша, Португалия и Испания през 1852 г. Причината се крие във въвеждането на Григорианския календар.
“Новият стил”, както е по-популярен сред нас днес, е въведен през тази година и до днес е международно приетият световен календар. Той е наречен на името на папа Григорий XIII, тъй като именно той е издал була (основен папски документ с разпоредба – б.а.).
Григорианският календар поправя древноримския Юлиански календар, като в него са нанесени някои корекции, за да се отчете по-точно дължината на тропическата година. В Юлианския календар се приема, че времето между две последователни пролетни равноденствия е 365,25 дни и дробната част се компенсира, като една на всеки четири години има с един ден повече – високосна година.
При Григорианския календар годините, кратни на 100 не са високосни с изключение на годините, кратни на 400 – тоест на всеки четири века се пропускат три високосни години, като например 1700, 1800 и 1900 година, което дава средна продължителност на годината от 365,2425 дни. Тази стойност се доближава значително до продължителността на тропическата година – например времето между пролетните равноденствия през 2000 година е 365,242374 дни.
Григорианският календар е възприет в различните страни по различно време, като този процес продължава почти три века и половина. Въведен е в България със закон, гласуван от Народното събрание на 14 март 1916 г., като отчитането на времето единствено по нов стил започва от 1 април 1916 г. според юлианския календар или 14 април според григорианския календар.