Веднъж един млад човек попитал един мъдрец:
– Ти си мъдър човек, всички те уважават и те търсят за съвет. Моля те, кажи ми защо твоят семеен живот е толкова щастлив? Каква е тайната?
Мъдрецът се усмихнал и казал:
– Ела у дома, бъди мой гост. Жена ми ще приготви домашен сладкиш.
Отишли заедно в дома на мъдреца и се разположили в гостната. Мъдрецът повикал жена си. След малко в стаята влязла красива и ведра жена, която изглеждала много щастлива.
– Да, скъпи, какво има!
– Мила, моля те приготви тесто за твоя прекрасен сладкиш.
– Добре, веднага. – отговорила жената.
След известно време тя се върнала в гостната и съобщила, че тестото е готово.
– Сега добави към него от най-хубавото масло от нашите запаси и от онези вкусни орехи, които пазим за специални случи. – продължил мъдрецът.
– Добре – отново отговорила жена му.
Тя се върнала след десет минути, а мъжът й дал следващото указание:
– А сега добави към тестото малко глина от двора и го изпечи.
– Добре – отговорила жената и след половин час се върнала, носейки в ръце готовият сладкиш.
– Разбира се, ние не можем да изядем този сладкиш. – казал мъдрецът – занеси го на прасетата.
– Добре – отново отговорила жената.
Гостът бил шокиран от видяното. „Но нима това е възможно?! Тази жена покорно изпълни всичко, което й нареди мъжът й, дори и най-абсурдното… Не възрази нито веднъж и дори не се разсърди, че трябва да изхвърли сладкиша…“, мислел си младият мъж.
Той бил толкова впечатлен, че решил да повтори този експеримент със своята жена. Когато се прибрал у дома, той още от прага извикал:
– Скъпа, замеси тесто за сладкиш!
– Откъде пък го измисли това? Имаме достатъчно храна вкъщи, пък и аз си имам друга работа! – раздразнено отговорила жена му и се прибрала в стаята си, затръшвайки вратата.
На другия ден мъжът се върнал при мъдреца и го попитал:
– Защо при теб се получи така и твоята жена изпълни охотно всичко, което й каза, а моята даже не ме изслуша?
– Всичко е много просто, – отвърнал мъдрецът – между вас няма уважение.
– И какво да правя сега?
– Вие двамата трябва да се научите да се уважавате един друг. Но за това, най-напред ти трябва да започнеш да правиш всичко, за да се чувства тя щастлива.
Замислил се мъжът върху думите на мъдреца и тръгнал към вкъщи. По пътя видял красив розов храст. Спомнил си, че точно такива рози подарил на своята жена, когато поискал ръката й. И после всеки ден й носел по една роза. Но оттогава било минало много време. Вече не помнел кога за последен път й е носил цветя. И сега решил да откъсне една клонка от красивия розов храст и да го занесе на своята съпруга. Когато се прибрал, тя вече спяла и за да не я събуди, той просто оставил розата до възглавницата й.
На другата сутрин, за пръв път от много години насам, го чакала сервирана закуска… и една красива жена със сияещи очи. Той я прегърнал и нежно я целунал, точно като някога. От този ден нататък, помнейки думите на мъдреца, мъжът се опитвал да направи своята жена щастлива. А тя му отвръщала със същото.
Минали няколко години. Един ден на вратата почукал млад мъж.
– Чувал съм, че отношенията между теб и твоята жена са образец за семейно щастие и хармония. А при мен нещата вървят много трудно – непрекъснато имаме търкания с жена ми, тя не ме слуша, постоянно спорим за нещо… Кажи ми каква е тайната на семейното щастие?
Стопанинът се усмихнал и казал:
– Заповядай у дома и бъди мой гост. Жена ми тъкмо ще изпече сладкиш…
Източник: zarata.org
