На 10 ноември БКП проведе поредния си от омръзналите на народа пленуми. Но още преди това Живков вече бе подал оставка, а събитията през цялата 1989 г. не само у нас, но и в другите социалистически страни, показваха, че промяната е въпрос на време. Това каза в интервю за „Фокус“ проф. Александър Йорданов, председател на 36-то НС, народен представител в 37-то и 38-то Народно събрание (1994-1998).
Според него не бива да се митологизира датата 10-ти ноември, защото по думите му самата идея да благодарим на една тоталитарна партия, че последна от тоталитарните партии, е решила да смени с изказване на „благодарност” своя ръководител, е глупава.
„Целта на мероприятието на 10 ноември бе да предотврати политическия разгром на БКП, като хвърли за изкупителна жертва Живков, а неговото обкръжение оцелее и дори се маскира като радетели за промяна. Много скоро обаче развитието на демократичния процес свали маските и на обкръжението, и в първите години след 10 ноември БСП бе партията, която системно работеше против промяната. И тъй като бе достатъчно силна, а и нейни кадри формираха стопанската номенклатура на страната, тя направи така, че България изостана от процесите на истински и ефективни реформи, каквито осъществиха другите бивши социалистически държави от Централна Европа“, коментира Йорданов.
