Почти седмица температурите в Кюстендилско сутрин падат до -5 до -6 градуса. Студът и сланите поразиха на места на 100% овощните градини. Земеделските производители са в паника и безизходица. Всяка нощ палят слама, дърва, автотърговци от града казват, че всички стари гуми по автоморгите и складовете са вече изкарани и запалени по градините като противодействие на студа и измръзването на цветовете. Ефектът обаче е никакъв. Градините измръзнаха. На места – на 100%. Какво трябва да се прави оттук нататък, за да се спасят градините, могат ли плодопроизводителите да разчитат на субсидия и обезщетения от страна на държавата. Изобщо какви съвети могат да се дадат в тази ситуация. Тези въпроси зададохме на шефа на Института по земеделие в Кюстендил проф. Димитър Домозетов.
– Г-н професор, трагедията в овощните градини е пълна.
– Положението наистина е трагично. Ако имахме надежда докъм събота сутринта, когато температурата падна до -3,6 градуса и имаше възможност някои по-закътани месторастия да се съхранят. Но в понеделник повтори -6 градуса. Минус 5 градуса във вторник сутрин. Но ще се случи все пак нещо да има запазено. Колко ще е, никой не може да каже. Това трябва да се извърши като проверка и изследване много по-късно.
– Сланата или студът е проблемът?
– За съжаление тази слана, тя не е слана, а мраз, ни свари много рано и многократно повече отколкото миналата година. М.г. беше само на 27 април и беше -6 градуса. И резултатите бяха трагични. Докато сега пострадаха и втора и трета тераса на река Струма. Не става въпрос само долу, около река Струма. Черешовите масиви, които са около селата Коняво, Горна Гращица, Таваличево, Горна Козница, са поразени. Може да има някой цвят останал, отворен. Но около обяд в градините по тези места няма ни една пчела например. Това показва, че там няма прашец, няма нектар, които да използват. Те, пчелите, са големият индикатор на тези неща. Ябълката пък вероятно ще пострада от градушки, такива са прогнозите. Такава аномална година е, че не изключвам нищо. Тя е подвластна на градушките.
– На какво могат да разчитат земеделските производители?
– Ние имаме горчив опит от миналата година. 500 души се подписаха тогава, отидоха в комисията по земеделие в НС. Оттам им казаха, че трябва да попълват заявления за нанесените щети. Затова аз бих посъветвал хората – нека попълнят заявления, но в рамките на две седмици да се прати допълнително комисия от министерството на земеделието на място, за да могат да се прегледат насажденията и да се отрази действителното положение. Това ще бъде най-коректно и най-чисто. Ако в страната имаме държавници и хора, които мислят за земеделските производители. Защото – опасно е, миналата година нямаше продукция, земеделските производители едва издържаха финансово. “Това беше, онова беше”, обещания – накрая нищо не се случи. Което е, меко казано, обида за тия стопани. Твърдо съм решен – ако се съберем и ако земеделските производители от региона застанат заедно, да са единни, да поставим въпросите категорично. Вярно, знаем , че още няма комисия по земеделие в НС, няма министър на земеделието, няма работещо правителство. Трагедията е пълна. Каквото можем, тук, отдолу, трябва да го направим. Нека пуснат заявление за проверка за поразените насаждения, за унищожената продукция. Пък ще му търсим колая нататък. Искаме честно и почтено да се излезе пред тези производители, за да ги съхраним. Защото мерките за насажденията, които измръзнаха, няма да спрат. Ако искаме тази производствена мощност – земеделието да я имаме и през следващата година.
– Две измръзвания при овощията, както беше м.г. и сега, не означава ли край?
– Нека да сме малко по-оптимистични. И да търсим изходи. Нашият земеделски производител е борбен човек. И затова му предлагам – кой каквито свободни площи има да се ориентира бързо към зеленчукопроизводство – картофи, зеле, което по-късно ще стане, моркови, домати и др. зеленчукови култури, с които да направи малка компенсация на голямата щета. Защото – ако този земеделски производител има един-двама работника, той ще ги загуби и тях. Как ще им плати. Държавнически трябва да се погледне. Трябва, като дойде областен управител в Кюстендил, и той да се организира, който ще е на този пост. Кметът Петър Паунов вече е ангажиран с тези неща. Всички да тръгнем в едно и да намерим рационално решение за региона. Не просто да вземем решение, а правилното и бързо решение. И парите като обезщетение и субсидия трябва да дойда сега, за да могат хората да проведат мероприятията, които са нужни с насажденията. За да запазим тази производствена мощност земеделието. В крайна сметка ядем по три пъти днес, нали? Трябва тия горе да ни чуят.
