Кула от времето на цар Иван Александър откри археологът проф. Константин Дочев на крепостта Трапезица, обяви археологът проф. Константин Дочев, който прави проучвания в югозападния сектор на хълма. “Това е най-южният и най-ниският край на крепостта, за това и ромеите, а след това и братята Асен и Петър, укрепяват много добре, допълнително с високи и широки кули”, каза той, цитиран от Фокус.
Според него, не случайно и мощите на Св. Иван Рилски се пренасят точно на Трапезица, за да бъдат пазени на сигурно място. “Може би, до времето на Иван Асен Втори до 1220-1222 г. тя е чисто военна крепост, където са били разположени войниците и гарнизона. По-късно, може би, поради природни катаклизми стената, която е много здрава и плътна, изградена от големи камъни и хоросан, се събаря. Вече през средата на 14 в. е настанено военно население, но църквите продължават да съществуват, крепостта остава свято място”, разказа проф. Дочев.
Мощите на редица светци са били разположени в църквите на Трапезица, като археолозите вече са разкрили 20 църкви. През 14 век, когато се разбира, че ислямския свят ще нахлуе в Европа и най-вече на територията на Византия и на България, българският цар Иван Александър, своевременно, започва да доукрепява многолюдния столичния град. В тази част, в подножието на Трапезица е имало голям жилищен квартал, въпреки че в момента е oбрасал с храсти, има доста жилищни сгради, по всяка вероятност и църкви.
Археологът обясни, че цар Иван Александър е нямал толкова средства да укрепи Царевец и Трапезица с околовръстни здрави стени. Заради това той пуска напречни стени със съответни кули. Те не са толкова добре изградени както стените по времето на Асен и Петър. Сега могат да се видат от към Хуманитарна гимназия “Св. Св. Кирил и Методий”, две от тях са от към църквата “Св. 40 мъченици” със стълбища за водоснабдяване. Такива напречни стени има и от страната на Владишкия мост.
“Тръгнах от един, едва показващ се хоросанов зид, който е на около 20 м от днешната жп линия, и попаднах на тази кула, която разкрих преди повече от седмица. Тя е доста голяма – 5,5/8,5 м, тоест около 50 кв м и, за щастие, в посока нагоре започна да се разкрива този напречен зид, който е пазел не само жилищния квартал на Трапезица, но и целия град от нападения от север. Градът е бил многолюден, много добре укрепен”, разказа още археологът.
Според него, ако Министерство на културата отново отпусне средства, ще бъде проучен напречния зид от кулата нагоре до околовръстната стена. Той е категоричен, че това не е самоцелна дейност, защото околовръстната стена е много добре запазена – около 3-4 м. “Представете си от кулата, която е издигната и реставрирана срещу Царевец, който е осветен, ако напречния зид и кулата се възстановят, крепостта Трапезица и тя да се освети, да се направят подходи – ще бъде още по привлекателен център и ще привлича още повече туристи на хотелите и ресторантите, които са точно към югозападния край на Трапезица”, посочи проф. Дочев.