Четири години след земетресението на 22 май 2012 г. в община Перник са постъпили 26 500 000 лв. от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет /МКВПМС/, което е 55 на сто от исканите средства. Това заяви кметът на Перник д-р Вяра Церовска пред БТА.
Парите са използвани за неотложни аварийно-възстановителни работи, подпомагане рехабилитацията на пострадалия сграден фонд на гражданите, на общински постройки, както и за заплащане на оценители и конструктори.
Най-голям е размерът на предоставените средства през 2013 г. – 15 190 000 лв., когато са внесени проектите за конструктивно укрепване на най-тежко пострадалите сгради. Само една възрастна жена все още живее във фургон, защото е предпочела да остане там.
Продължава да бъде неизползваема сградата на Професионалната гимназия по облекло и туризъм на ул.”Радомир”. Има много идеи за бъдещето й, но решение ще бъде взето след обществено обсъждане, подчерта Церовска. Сега комисията отпуска средства на граждани, спечелили съдебни дела, а също така и на някои тежко пострадали сгради общинска собственост.
Все още се чака финансиране за читалищата в селата Кралев дол, Кладница, Батановци, Рударци и пернишкия квартал “Бела вода”, спортната база в с. Дивотино, физкултурния салон на Шесто СОУ и “Общински пазари” – Перник, които са в лошо състояние.
Многофамилните жилищни сгради, строени по индустриален способ – едропанелно жилищно строителство, пакетно повдигани плочи, едроплощен кофраж, пълзящ кофраж и разновидностите им на територията на община Перник са в сравнително добро експлоатационно състояние. Идеята за приемане на програма за рехабилитация на жилищния фонд, препоръчана от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, не е осъществена поради факта, че за това се изисква освен технически и огромен финансов ресурс, с който община Перник не разполага.
“Това беше едно изпитание за перничани, невероятно по своя размер”, определи пернишкият кмет. По думите й всеки жител на общината пази страх и спомен от 22 май и се връща към тази дата, въпреки че като цяло ситуацията е надживяна.
“Всеки трябва да знае, че в една такава ситуация най-важно е да помогнем на този до себе си. Няма такава сила, която да окаже веднага помощ на всички. Личната ни мобилизация може да спаси и нас, и този до нас. Протегнатата ръка е най-важното, което трябва да запомним от това земетресение.“, смята д-р Церовска. Според нея частично останалият страх е отстъпил място на желанието за живот, което винаги побеждава.
