В средата на ІІ век насред пътя Филипополис (дн. Пловдив) – Ескус (дн. с. Гиген, намиращо се на дунавския бряг), пресичащ Троянския проход, е издигнат внушителен римски кастел – т.е. укрепен военен лагер, известен с името Состра.
По това време римляните вече широко и трайно са се разположили северно от Хемус, като строежът на пътища и укрепления в този район кипи още от средата на І век.
В едно свидетелство на византийския хронист Теофилакт Симоката въпросното трасе е обозначено като „Траянов път“, наречено така на един от най-мащабните строители на пътища от онова време – император Траян. Предполага се, че тъкмо от това название на прохода произлиза и името на днешния град Троян. От няколко дни край Сотра текат усилени спасителни разкопки. Екипът, извършващ проучванията, се ръководи от зам.-директора на Националния исторически музей (НИМ) доц. д-р Иван Христов. Целта на археолозите е да изследват един общински парцел от 6 декара, намиращ се точно пред главната порта на Состра, където има намерение да се изгради паркинг и модерен посетителски център.
Кастелът несъмнено има голям потенциал като туристически обект – той и досега се посещава от хиляди хора годишно, но все още не може да се похвали с нужната туристическа инфраструктура. Иначе останките от римския комплекс са много леснодостъпни – те се намират на броени метри от шосето Ловеч-Троян. През руините е прокарана и жп линията към близката гара Ломец.
При началните проучвания са разчистени импозантни останки от стария римски път. Неговото изграждане датира около средата на ІІІ в., тъй като още в най-горния пласт на пътната настилка се намерени монети, отсечени в провинциите Мизия и Тракия, 4 години преди Состра да бъде разрушена при нашествието на готите.
Друмът е широк 7 метра, бил е с две улични платна – „Истинска магистрала за времето си“, отбелязва ръководителят на разкопките доц. д-р Иван Христов. По думите му, този път е бил използван много активно в онези векове и той отвежда до най-представителната част от пътната станция, съществувала тук от 146 г. до края на ІV век. Тя е била много значима и е отбелязана на легендарната Певтингерова карта, представяща пътищата в късната Римска империя.
Гласувайте в конкурса “Кмет на месеца” ТУК.