Първата българска фабрика е основана в Сливен през 1834 г. от Добри Желязков, известен като Фабрикаджията. Неговата значима следа през Възраждането е белязана от изобилствата на града, който е бил сред най-бързо развиващите се градове по онова време. Буйно течащите води в района и изобилието на вълна от карнобатски овце, го ентусиазират да построи специална сграда в двора на къщата си в “Мангърската” махала.
В тази отминала епоха българите сами произвеждали дрехите и изобщо всичко необходимо за домакинството си – аби, шаяци, козяци и губери. Фабрикаджията, обаче се изкачил стъпало по-горе и започнал да произвежда качествени здрави и широки платове чрез машини, изработени по руски модел.
През годините голяма част от производството се е купувало от турски търговци от Анадола, които пък препродавали стоките по всички краища на света.
Благодарение на първата фабриката на Желязков Сливен придобива голямо стопанско значение за Османската империя, но големите печалби натрупали и много завист както в местните, така и от страна на турските занаятчии.
При управлението на енергичния реформатор султан Махмуд II на 16 февруари 1836 г е издаден ферман, който признава поставянето на основите на текстилната индустрия в Турция.
