Мария Дончева, Първолета Николова и Диана Йорданова са олицетворение на концепцията за съвременни будители. Креативните млади дами създават сдружение „Книгини“ с кауза за имиджова промяна на Северозапада, основана на културна идентичност и почит към книжовността. Описват се като „визионери на различното“ и лансират смелата идея да превърнат балканското село Челопек, разположено под историческия връх Вола, в първото българско „село на книгата“, признато в цяла Европа. Инициативата вече намира десетки съмишленици се превръща във вдъхновение за местното население. Повече за каузата, пътят за нейната реализация и как Челопек ще излезе на европейската културна карта, разказва един от двигателите на инициативата – Мария Дончева.
– Мария, Вие сте част от сдружение „Книгини“, което преди броени дни лансира в публичното пространство идеята врачанското село Челопек да се превърне в първото българско „село на книгата“. Какво инспирира тази идея?
– Заедно с Лети и Диана от години се занимаваме с доброволчество и общественозначими каузи. Сред въпросите, които ни вълнуват, е и културата като фактор за регионално развитие. Как културата способства за повишаване имиджа на определен регион, как може да се превърне в средство за привличане на туристи, и не на последно място, за насърчаване на предприемачеството. Запознахме се с много успешни практики на световно ниво и една от тях беше концепцията за градовете и селата на книгата.
– Каква е историята на Вашето сдружение? Каква кауза ви събра и обедини?
– Смятаме, че всеки човек притежава знания и умения, с които може да бъде полезен и да ги предаде на други хора. Вярваме, че добрите примери трябва да станат неизменна част от нашето ежедневие, да ги следваме и да бъдем такива.
Като визионери на различното, събитията, организирани от нас, са нестандартни и с нетрадиционен подход. Отворихме книжарничка „Извор“ в село Челопек, в която предлагаме антикварни и употребявани книги. Голяма част от тях са дарени от наши близки, приятели и съмишленици, а средствата за тях ще използваме за облагородяване на средата и организиране на фестивали. Тя е първата и засега единствена книжарница в селото.
В началото на годината проведохме уъркшоп по латински език Carpe diem. Първият подобен уъркшоп в тази част на България поднесе на посетилите го истински букет от знание за античността, латинския език и вечни житейски сентенции, в прегръдката на балкана в село Челопек, на чаша ароматен билков чай. Провеждаме различни тематични работилници по класически езици за българи и чужденци.
Повече от успешно протече и първото представяне на книга в нашата книжарничка. Наложи се да направим второ зареждане с творбата на врачанката Весела Огнева “Муфаса, стига!”, след като първото бе изчерпано веднага.
На провелото се в село Челопек обучение за деца и родители „Портмонето на детето“ с игри и закачки превърнахме финансите в забавление. Любознателните малчугани на възраст между 5 и 9 години имаха възможността да научат как да различават желаната от необходимата покупка, изкушението от нуждата и изобщо, кой е пътят за сбъдване на мечтите им. Родителите получиха ценни насоки за правилното предоставяне на детския бюджет, пазаруването от децата и други полезни съвети.
По повод Международния ден на детската книга запознахме децата, които прекарва ваканциите във врачанското село, с впечатляващи антикварни книги и с историята на празника. Заедно с екипа на „Книгини“ те прочетоха любими приказки от Ханс Кристиян Андерсен, чийто рожден ден отбелязваме на този ден, български народни приказки, Истории за Хитър Петър и мъдри послания от интересни автори.
Предстоят ни още много и разнообразни тематични работилници.
– Представихте идеята си пред общността в Челопек. Как я възприеха местните?
– Преди официално да представим идеята си, проучихме нагласите на жители от селото, които я приветстваха. Получихме подкрепа и от кмета на село Челопек Тихомир Тошев, за което благодарим. Всъщност идеята постепенно се превръща в реални стъпки и последователни действия. Предвид факта, че в България няма аналог на тази идея, е нужно време да се осмисли в детайли от всички жители на селото. Наясно сме, че за това е нужно време. Хубавото е, че жителите на Челопек са активни, гъвкави и задружни хора. Смятаме, че ще успеем да работим заедно, насочим енергията си в една посока и надградим създаденото до този момент. Изключително сме щастливи, че получихме подкрепата и на кмета на община Враца Калин Каменов. Той е категоричен, че създаването на село на книгата в региона би имало положителен ефект в неговото развитие. Уверени сме, че Челопек има потенциала да излезе на международната сцена.
– Как едно населено място се превръща в „село/град на книгата“? С какво трябва да разполага, какво трябва да го отличава?
– Градовете и селата на книгата се отличават с висока концентрация на книжарници с антикварни и употребявани книги, свързани с тях културни дейности, тематични фестивали и занаяти.
– Вписва ли се село Челопек в тази концепция?
– Смятаме, че Челопек може да се впише в концепцията, но имаме много работа в тази посока, за да придобие целогодишен дух на „село на книгата“.
– Какъв е добрият пример за „село на книгата“ в Европа, да речем? Посещавали ли сте лично такова населено място?
– Хей в Уелс е първият в света град на книгата, основан през 60-те години на XX век от Ричард Буут. Идеята, че цял град, пълен с книжарници, може да стане международна атракция, тогава е била изключително изпреварваща за времето си.
Пълноправни членове на Международната организация на градовете на книгите, са градове и села от Швеция, Белгия, Норвегия, Англия, Исландия, Швейцария, Франция и т.н.. Такива има в Австралия, Япония, Малайзия и други. Последният приет официално град на книгата е Федърстън в Нова Зеландия, който успешно си партнира с Клуунс, Австралия.
В края на януари посетихме първото село на книгата в континентална Европа – Реду, Белгия. Тази година чества своята 35-годишнина от основаването си. Наистина притежава уникална атмосфера, въпреки че по това време на годината улиците бяха пусти. Проведохме среща с един от основателите и почетен член на Международната организация на градовете на книгата Мийп ван Дююн. През май месец пък Лети ще посети друг град на книгата в Италия.
– Какво конкретно трябва да се случи във врачанското село, за да бъде регистрирано като „село на книгата“? Какви са следващите стъпки на сдружението Ви в тази посока?
– Очакваме жителите на населеното място също да прегърнат идеята и да последват нашите стъпки. Безспорно трябва да има още книжарници, като вярваме, че ще има инициатива в тази посока от страна на жителите на планинското село.
Кандидатствахме с нашето сдружение „Книгини“ за основаването на първото българско село на книгата – пилотен проект за България. Очакваме кандидатурата ни да бъде приета. Следващите ни стъпки са насочени за утвърждаването на култура към старите книги, свързаните с тях културни дейности, широка гама от фестивали, в това число и литературни. Ще внесем нов поглед към наличните ресурси и дадености, за да бъде изцяло използван техният потенциал. Това, на което ще наблегнем, е създаването на атмосфера и дух в населеното място по подобие на вече утвърдените градове и села на книгата. Със сигурност, ще привнесем много българска автентичност. Вече стартира кампанията ни „РециКНИГИрай“ за събиране и вдъхване на нов живот на стари книги и други печатни издания, част от които ще реставрираме, а с друга ще сътворим произведение на изкуството.
– Ако инициативата ви се увенчае с успех и Челопек стане първото българско „село на книгата“, какво ще означава това за населеното място и за региона като цяло? Ще донесе ли имиджов дивидент, например?
– Очакваме развитие на местни, самоиздържащи се инициативи и на ръчния труд. Нашата цел е да се чуе името на България и Северозападния регион с нещо ново и изцяло положително. Вярваме, че по този начин ще привлечем библиофили от цял свят, които ще могат да видят и природните забележителности на Врачанския регион. Убедени сме, че с общи усилия ще успеем да застанем редом до утвърдени в годините градове и села по цял свят. Очаква ни много работа за реализирането на още редица проекти и инициативи.
