Сградата на Народно читалище „Добри Войников“ в Шумен да кандидатства за получаване на статут на паметник на културата с национално значение. Това предлага в докладна записка до местния парламент общинският съветник и преподавател в Шуменския университет доц. д-р Стефан Минков.
„Става въпрос за старата сграда на читалището, построена през 1898 г., която да получи национален статут на културна недвижима ценност от ново и най-ново време. По този начин по-добре ще може да се рекламира историята на Шумен, да се представя градът като културен център. Освен това ще може да се кандидатства по програми за финансиране за поддържане на сградата в добро състояние“, обясни идеята си пред kmeta.bg Стефан Минков.
Към настоящия момент сградата на читалището е със статут на паметник на културата от местно значение. Според него ако предложението за кандидатстване се направи от името на Общинския съвет, то би имало по-голяма тежест. Местният парламент ще разгледа въпроса на заседание в края на този месец.
Статутът на дадена културна недвижима ценност се определя със заповед на министъра на културата по предложение на Националния институт по недвижимо културно наследство, след провеждане на необходимите проучвания. Наскоро през тази процедура премина комплекс „Създатели на българската държава“, който получи национален статут.
Народно читалище “Добри Войников-1856” в град Шумен е основано през пролетта на 1856 г. от Сава Доброплодни. Заедно с читалищата в Свищов и Лом, то слага началото на читалищното дело в България. Първо то носи името “Архангел Михаил”., преименувано е през 1946 г. на “Добри Войников” и от основаването си до днес е средище на богат културен живот.
Първо читалищната дейност се извършва в различни стари сгради в Шумен. След Освобождението читалищното настоятелство обсъжда въпроса за построяване на нова читалищна сграда, но поради липса на средства изпълнението многократно се отлага. Осъществител на идеята за нова сграда става Христо Тодоров – млад, енергичен и високообразован адвокат, който през 1893 г. е избран за председател на читалищното настоятелство.
По това време председателят на читалището е избран за народен представител и кмет на града. Той предлага да се отчуждят имотите около реката, намиращи се от северната страна на площад “Араста” /сега “Възраждане”/, и там да бъде построена една “прилична” читалищна сграда, а пред нея да се издигне паметник на благодетеля Нанчо Попович.
Сградата на НЧ „Добри Войников“ е строена от 1895 г. до 1898 г. по идеен проект на френския архитект Мерсие. За облицовка, корнизи и други архитектурни мотиви е използван местен камък, тухли от фабрика “Труд” – Русе, борови греди за биндери за покривната конструкция от Хераклия /М. Азия/, железни греди за подовите конструкции от Германия, а цветните глазирани тухли са от Виена. Художествената изработка на кулисите и завесата е дело на виенските художници Макс Хагендорф и Водиянски, състуденти на учителя по рисуване Ив. Козаров, които прекарвали ваканцията си в Шумен.
Тържественото откриване на новата сграда на читалището става на 28 декември 1898 г. с представянето на пиесата “Иванко” от Васил Друмев. На 9 май 1899 г. е открит паметникът на Нанчо Попович, с което е завършен целият архитектурен замисъл на арх. Мерсие.
