Пушенето вреди, но вредата от забраната му вреди повече. Защото лишава пушача от избор. Избор да мине в армията на непушачите или да остане в гвардията на пушачите.
„Майната му! И без това ще се мре” все по-рядко се чува от почитателите на тютюневия дим. Вместо това опрощаващата порока доскоро фраза в речника на пушача е заменена от „Майната им. Да мрат, като ми пречат”. И поредната запалена цигара.
Злобата отдавна се е превърнала в национален спорт по нашите географски ширини. През последната половин година обаче тя се превърна в двигател и основен мотив за съществуването на онези, които нямат намерение да изпушат последния си фас скоро.
Играта на инат обаче загрубя. Ресторантьорите скочиха и организираха национални протести. То не бяха изнасяне на празни маси по площадите, то не бяха боеве с цифри за паднал оборот, за освободени хора или изказвания и заплахи от известни и недотам познати лица от екрана на телевизора, тонколоните на приемниците и от страниците на вестници и списания, ами в тежката артилерия се включиха наши и международни светила на медицината. Истинската война настана, когато в битката за падане на забраната се включиха лобисти, които с помощта на камери и микрофони искаха обещания от депутати, че ще подкрепят падането на забраната. Но въпреки работата зад оградата на крепостта, Парламентът не се предаде. Троянският кон този път не успя да свърши своята историческа мисия. Ужас! Матът хвърли в дълбок размисъл противниците на забраната, защото срещу нея се изправи не кой да е – а първият мъж в държавата. Бойко Борисов тържествено обяви, че не бива да се пипа най-добрият закон, приеман по неговото управление. И сложи точка на спора.
Но не съвсем. Защото „шило в торба не стои” както е казал народът. Под сурдинка в страната вече се говори, че пушачите ще си направят партия. И с нея ще свалят забраната за пушене на обществени места в следващия Парламент. За сега е ясно само, че на 1 февруари ще има Национален протестен митинг срещу забраната за тютюнопушене пред жълтите павета. Сдружението “Националната асоциация на свободните – Свободен избор” свиква на по цигара пушачите. НАС пак ще ни раздели от „ВАС”. И вместо да даде право на избор както обещава, ще очертае границата, отвъд която всички сме врагове. Но бъркотията е второто нещо, след злобата, с която всички сме свикнали…
А всичко може да бъде много по—просто. Само трябва да се научим да живеем както си искаме, но да не пречим на хората да живеят както си искат. И да се съобразяваме с тях. Дето се казва – да си имаме уважението.
