“Най-мощният тендерен локомотив, построяван в Европа въобще! Дори и никога да не сте се возили на парен влак, дори и да не знаете какво означава тендер (тендерът е „мястото“, в което се съхраняват въглищата и водата, т.е горивото на локомотива. Отделният тендер е като малка вагонетка непосредствено зад локомотива, а тендерният локомотив има вградено „място“ в локомотив за въглища – бел. авт.), то това изречение все ще породи у вас някакво възхищение. И възхитата си заслужава – въпросният локомотив, построен през далечната 1931г. в Полша, е български. Локомотив 46.03 на БДЖ, известен като „Баба Меца“, не е някакъв музеен експонат, а пушещ… и в движение!
През последните 2 години специалисти на родните железници по парните влакове го реставрираха и за да отбележат хубавия повод предложиха на всички любители на старите парни машини невероятно приключение – еднодневно атракционно пътуване по направлението София – Черепиш – София на 23-24 април.
Та, какво е да пътуваш с парен влак?
Още с влизане в обновената Централна гара те посреща стоплящо душата обявление „На вниманието на пътниците за атракционен влак „Баба Меца“, пътуващ от София до Черепиш и обратно, влакът ще потегли точно в 9:15 от 4 коловоз. БДЖ ви желание приятно пътуване“. Няколко бързи крачки и перонът вече е пълен с пътешественици, въоръжени с фотоапарати, а композирането на локомотивът е отбелязано от много снимки и топли аплаузи. Децата се радват все едно локомотивът е от шоколад, а вълнението се пренася и на родители им, върнали се и те в собственото си детство.
Бързи снимки и селфита с влака, с машинистите, смели гледни точки… време е за тръгване! Притеснения няма, защото всеки е с персонално място, а вагоните са чисти, приветливи, и въпреки всички негативни мнения за родната железните, няма лоша миризма или липсва на хигиена. Не че това има много значение – локомотивът надува свирка и всичко около вагоните изчезва в бял пушек, създавайки сюреалистични пейзажи за пътешествениците. А те са всякакви – от деца до възрастни. Приятните разговори се редуват с мълчаливи, но замечтани погледи през прозореца, към Искъра, към дефилето, към малки и големи гари, през които влакът минава. Навсякъде има любители, дебнещи влака на прелези и коловози с надежда да направят няколко снимки на „Баба Меца“ и махат на пътуващите, може би и с малко чувство на завист.
А влакът хвърчи ли, хвърчи, през върволица от мостове и тунели, с всеки километър представя все по-невероятни гледки на Врачанския балкан – скали, зъбери, реката… И ненадейно, гара Черепиш, сгушена в ниското, точно преди поредният тунел.
Всички слизат, махат на влака, дебнат за още някоя снимка и изпращат парната машина към Мездра, където тя ще обърне и ще се върне за пътуващите. Но няма време а губене – Черепишкият манастир очаква всички с хубавата си църква, музеят на Дядо Вазов и приятни места досами реката за почивка. Заслужена почивка. Хората палят свещи и всички се чувстват близки, част от нещо голямо и специално. Приповдигнатото чувство е съвсем на място – в Божият дом оставят духът ти да е спокоен и в мира, да се наслаждава на специалните неща, без да бързаш…
Във времето, в което строим нови линии за бързи влакове, изведнъж в един парен влак няма свободни места, а хората са щастливи. Дали заради носталгия по старото време, дали заради възможността да избягаш от софийското злободневие, но се чувстваш жив.
Може би и заради това връщането към София не е мъчно, а напротив. Всички са преживяли нещо хубаво, нещо стоплящо душата и намиращо мира за неспокойният дух, далеч от ежедневните малки и дори безсмислени борби. Затова и въпреки половинчасовото закъснение обратно на Централна гара пътешествениците слизат от влака с усмивки, отпочинали и заредени. И с погледи, пълни с искри, напред, отвъд работната седмица, към някое ново пътешествие…
П.С С благодарности на машиниста и всички помощник машинисти, работили неуморно и направили това пътешествие възможно!
