България е известна с красотата си – гори, планини, поля, дълбоки и сини реки, безкрайни плажове. Ако нямате възможност или време за дълги почивки, ви предлагаме няколко идеи за разходки в района на столицата. Със сигурност ще се нуждаете от кола, приятели и добро настроение.
Първа спирка – Пещерата Божиите очи
Това чудо на природата се намира в Карлуково. Пещерата има два отвора, през които влиза светлина. Усещането да стоиш и да гледаш как светлината се пречупва през тях е неописуемо. Трябва да бъде преживяно. Наречена е така, защото се вярва, че двата отвора свързват земята с небето.
След обхождането на залите, ще видите една малка пътечка. Тя води до върха на пещерата, откъдето се вижда цялото Искърското дефиле. Красиво и впечатляващо е. Заслужава си катеренето. Мястото е много спокойно и предразполага към отдих.
Съвсем близо до пещерата се намират няколко манастира. Единият от тях – „Света Марина“ сякаш е кацнал на скалата.
Геопарк „Искър-Панега“ също се намира наблизо. Там може да се отдадете на почивка след дългото ходене и да хапнете сред природата.
Спирка Втора – Крушунските водопади
Село Крушуна се намира в област Ловеч. На около 140 км от София. Мястото си струва да бъде видяно и е любима дестинация за пролетни разходки. Само преди дни водопадите бяха отворени отново за посетители.
Парк Маарата е прекрасно място, където може да се насладите на спокойствието и чистота на планинския въздух. Водопадите се намират в него. Входът е 2 лева.
Спирка Трета – Деветашката пещера
Деветашката пещера (в село Деветаки) се намира изключително близо до водопадите. Подобно на Божиите очи и тя има отвори. Чуват се птици, влиза слънчева светлина. Пещерата изобилства от растителност.
Спирка Четвърта – град Ловеч
Пътят до Крушунските водопади и до Деветашката пещера минава през Ловеч. Градът е изключително красив, чист, подреден. Напомня на възрожденските китни градчета с малките си къщички, павирани улички и дюкянчета.
Пролетта е най-красивият сезон за посещение на Ловеч. Навсякъде е свежо, пеят птици. И докато се разхождаме из малките китни павирани улички, оглеждайки се в старите къщи, сякаш времето се връща назад. Няма как да пропуснем Покрития мост – единствен в България. Той свързва стария град (Вароша) с новата част.
Стигаме до крепостта на върха. Приказно е. Вижда се целият град. Градът е окъпан в светлина. Гледаме и не можем да отлепим очи от ширналата се като на длан градска част. А за нас – подобно на Зевс на Олимп, стои безстрашно паметника на най-видния българин – Левски. Апостола сякаш придържа на рамене небето, загледан към града с онзи свой романтичен поглед. На боец, на човек, обичащ страната си. Погледът на човек, който би дал всичко, за да я вижда свободна и красива.
Източник: gradskidami.com
