Четирите национално представени работодателски организации настояват майчинството да не се счита за трудов стаж и съответно да не се начислява годишен платен отпуск за този период. В момента при излизане в отпуск по майчинство се начислява и редовен годишен платен отпуск, въпреки че липсва реално свършена работа, съобщава Economic.bg.
Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), в която членуват КРИБ, АИКБ, БСК и БТПП, подкрепя своето искане с решение на Съда на ЕС, съгласно което периодът на родителски отпуск не може да се приравни на период на действително полагане на труд.
Работодателите настояват „да бъдат предприети действия за съответните изменения на Кодекса на труда, като времето на отпуск, през който не е полаган труд по причини, които не са извън волята на работника и служителя, да не се взема в предвид при изчисляване на полагаемия се платен годишен отпуск и изплащане на обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение“. Те визират основно родителския отпуск (всички текстове за отглеждане на дете до 8-годишна възраст). Считаме, че този въпрос следва да бъде оставен в полето на колективното трудово договаряне, а не да бъде уреден с императивни норми, се казва в позицията.
Съгласно чл. 9, ал. 2 на Кодекса за социално осигуряване, за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете, на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст.
Резонно, за времето на ползване на тези отпуски, работникът и служителят получава обезщетение от държавното обществено осигуряване, а не трудово възнаграждение, тъй като не полага труд. Няма никаква причина, този период да се взема в предвид, при изчисляване на размера на полагаемия се платен годишен отпуск, който има съвсем друго предназначение, а именно – възстановяване на работника и служителя от положения при работодател труд, смятат работодателските организации.
Според тях изменения от такъв характер няма да засегнат правото на работниците и служителите да ползват тези видове отпуск, нито да правото им да ползват парично обезщетение, в този смисъл няма да се отразят негативно на провежданите политики и цели за съвместяване на трудовия и личен живот, намаляване на дискриминацията между двамата родители/осиновители и осигуряване на своевременно завръщане на майките на пазара на труда. Същевременно, ще се отстрани едно законодателно решение, което неоправдано прехвърля финансова тежест върху работодателите.
