Четирите национално представени работодателски организации изправиха сигнал до Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), сезирайки я да разследва действията на група участници на свободния пазар на електрическа енергия. Според КРИБ, АИКБ, БСК и БТПП тази група предприятия, която е свързана с бизнесмена Христо Ковачки, по недопустим начин нарушава принципите на свободно договаряне и конкуренция, залегнали в българското законодателство.
Работодателите изтъкват, че твърденията им се базират на анализ на публично достъпна информация – на конкретни факти и обстоятелства, пише economic.bg.
Те посочват, че съществена част от електрическата енергия, произвеждана от мощности частна собственост на територията на страната, е под прекия или косвен контрол на субекти, които са свързани лица по смисъла на §1 от допълнителните разпоредби на Търговския закон.
Визираме следните дружества:
Всички те по един или друг начин са свързани с Христо Ковачки, въпреки че голяма част от тях са офшорна собственост.
Бизнесът подчертава, че електрическата енергия, произведена от гореизброените дружества, се продава на свободния пазар на електроенергия от дружеството търговец „Гранд Енерджи дистрибюшън“, което е вързано с посочените производители. Този търговец има подписан договор с „Топлофикация София“ ЕАД, представлявайки я при продажба на електрическата енергия, произведена от когенерацията на дружеството с обем 186 МW.
Наличието на свързаност между собствениците на производствени мощности и този търговец на свободния пазар представлява концентрация, която обективно създава условия за манипулиране на пазара, смятат работодателите.
Според тях са налице и условия за изкуствено създаване на дефицит на електрическа енергия чрез ограничаване на собственото производство и едновременно с това изкупуване чрез свързани търговци на цялото предлагано от държавните дружества-производители количество електроенергия на борсата.
Отделно от това, под контрола на собствениците на производствените мощности е и застрахователно дружество. То издава застрахователни полици като форма на гаранционно обезпечение при закупуване на електрическа енергия преимуществено на групата търговци, свързани с производителя, което пряко създава конкурентно предимство. Това подсказва, че е възможно и закупената енергия да не бъде платена и подсилва непазарното предимство.
Също така, според бизнеса, пазарното поведение на гореизброените участници на пазара на електрическа енергия създава съмнения за наличие на картелно споразумение.
„Гранд Енерджи дистрибюшън“, Юропиън трейд оф енерджи“, „Сага комодитис“, „ТМ Технолоджи“, „Енерджи инвест юръп“ – всичките, свързани със собствениците на производствените мощности, са участвали в проведени тръжни сесии на Българска независима енергийна борса (БНЕБ) през периода от ноември 2018 г. до януари 2019 г., при които са търгувани предлагани от АЕЦ „Козлодуй“ количества електроенергия в размер на около 500 МW. Всеки от изброените търговци е закупил на база на двустранен договор електрическа енергия от предложената от АЕЦ “Козлодуй“, като формално по всеки от договорите е спазено ограничението в тръжната документация за закупуване на количества до 10 МВтч, съответно 20 МВтч от един купувач. На практика цялото количество електрическа енергия, предложено по време на споменатите борсови сесии, е закупено от цитираните дружества.
Проявява се ясна тенденция съществена част от електроенергията, предлагана на свободния пазар, да се закупува от изброените дружества при елиминиране на останалите търговци, се казва в позицията на работодателските организации. Техните данни сочат, че впоследствие закупеното количество електроенергия е търгувано между горецитираните търговци на база двустранни договори.
Преразпределените между тези търговци количества електроенергия се продава на клиентите им – частни субекти и публични възложители при условия и цени, които заобикалят пазарния борсов механизъм.
Бизнесът припомня, че на 19 юни 2019 г. НЕК организира търг за продажба на 98МВт за периода 01.07-30.09.2019 г., при който предизвестено фаворизираше само един възможен купувач с потенциално разполагаемо почасово количество между 0МВт и 490МВт. След намесата на работодателските организации този скандален търг бе прекратен, междувременно НЕК организира още два търга за същия ден, отново с условия, съмнително фаворизиращи един потенциален участник, но и тези търгове бяха отменени. В крайна сметка НЕК проведе желания търг на 01 юли 2019 г. и реализира електроенергия с потенциално разполагаемо почасово количество между 0МВт и 250МВт, което количество на 80% се изкупи от две от свързаните дружества, упоменати по-горе. Следователно, тенденцията към концентрация се задълбочи с активното съдействие на НЕК. Настояваме да проверите и този търг, пишат работодателите.
Регистрационната система на БНЕБ позволява да се направи проверка и на връзката между оферираните позиции (количество и цена) на сегмент „Ден напред“ на гореспоменатите свързани дружества и тези на НЕК за периода 01.12.2018 г.-14.07.2019 г. Според организациите има основания да се предполага координираност и произлизащи от това високи равновесни почасови цени.
Заслужава внимание и изследването на координирано поведение между споменатите търговци и крупни износители на електроенергия като „ГЕН-И“, „Данске комодитис“ и „Алпик“, отново за същия период – 01.12.2018 г.-14.07.2019 г., установимо както през двустранни договори между тях, така и чрез оферираните позиции (количество и цена) на сегмент „Ден напред“. В тази връзка следва да се обърне внимание и на данните за трансграничен обмен от системата на ЕСО, затворените вътрешни сделки между споменатите лица (без физически трансграничен трансфер) и почасовите цени, постигнати за периода на сегмент „Ден напред“, пише в позицията на бизнеса.
Според тях изложените факти дават ясни индикации за манипулиране на свободния пазар на електроенергия и прилагане от определени субекти на непазарни търговски практики. Пряка последица от действията на икономически свързаните субекти е ограничаването на възможностите на останалите търговци на свободния пазар на електроенергия да закупуват електрическа енергия при ясни и конкурентни условия.
Описаният модел на поведение на гореизброените дружества нарушава функционирането на либерализирания пазар на електроенергия. По този начин се създават условия за постоянен дефицит на електрическа енергия и непазарно формиране на цената ѝ. Този процес пряко и негативно рефлектира върху функционирането на цялата българска икономика.
