Лидерът на ДСБ и съпредседател на парламентарната група на Реформаторския блок (РБ) Радан Кънев обмисля сериозно възможността да се кандидатира за президент на изборите за държавен глава догодина. Това заяви той в интервю за “Капитал”, което ще бъде публикувано онлайн в петък и в броя в събота.
На въпрос дали решението да се кандидатира за президент вече е взето Кънев заяви, че “преди втория тур на местните избори не може да отговори категорично на този въпрос.” И уточни, че решението му не зависи от местните избори, но “не е редно да го прави преди да е завършила тази кампания, защото усилията му са концентрирани в това да подкрепи силните кандидати на РБ за местните избори”. “След като завърши тази кампания, започва следващата и това не е нещо от учебниците по политология, а реален факт”, заяви Кънев.
Лидерът на ДСБ уточни, че тази идея още не е обсъждана нито в средите на РБ, нито с коалиционните партньори от ГЕРБ. Преди десетина дни Кънев лансира пред “Нова телевизия” идеята си ГЕРБ и РБ да определят обща кандидатура за президент чрез предварителни избори. “Първия път когато лансирах тази идея нямаше никаква реакция от ГЕРБ”, каза той.
“В политиката винаги става дума за лични решения. Те оттам нататък могат да бъдат подкрепени или не, да срещнат разбиране от политически партии или не, но винаги в началото на един важен политически процес, а аз смятам че президентските избори догодина ще предопределят в каква посока ще се движи българската политика за дълъг период от време, винаги стоят индивидуалните решения”, каза той. И добави: “Аз имам стил в политиката, който е породен от убежденията ми как се прави политика. Когато се кандидатирах за председател на ДСБ предложих кандидатурата си сам. Преди това съм разговарял с много хора и съм проверявал техните реакции и тяхната подкрепа, но смятам че отговорност се носи лично. Така че в момента говорим за лично решение”, допълни Радан Кънев.
Като един от мотивите си за кандидатирането за президентския пост лидерът на ДСБ посочи “очевидната нестабилност в момента в българската политика” . Това според него се изразява в недостатъчна стабилност на външнополитическия курс, в недостатъчна скорост и обхват на реформите, но преди всичко в недостатъчните успехи в освобождаването на икономиката. “Разгръщането на конкуренцията и на всичко това, което би могло да направи българите по-богати и да даде повече работни места”, каза Кънев. “Ясно е също така, че за мен над всичко друго са усилията в правосъдието, скоростта, с която се движи този процес и обхватът на реформата”, заяви още той.
