"Днес сме република. Но чиста ли? Свята ли?". "За да бъдем свободни, трябва да победим унинието и примирението вътре в нас". Това са част от посланията в словото на президента Румен Радев от тържествената церемония пред паметника на Васил Левски в София тази вечер.
Стотици хора се стекоха пред мемориала за церемонията-поклонение по повод 145-ата годишнина от гибелта на Васил Левски. Сред официалните лица са вицепрезидентът Илияна Йотова, кметът на София Йорданка Фандъкова, националният омбудсман Мая Манолова, началникът на Военна академия „Г. С. Раковски” ген.-майор Груди Ангелов, председателят на БСП Корнелия Нинова, председателят на ПГ ГЕРБ Цветан Цветанов, общински съветници и депутати.
"Ти, който си спечели прозвищата Левски и Апостола, положи най-здрави основи на нашето историческо пробуждане и на осъзнатия стремеж към свободна и независима България. Свели глави пред паметника, което бележи мястото на онова „бесило славно“, което по срам и по-блясък е с кръста равно да се поклоним в сърцата си пред Дякона и да поискаме прошка. Прости ни Апостоле за суетата, която често ни заслепява. За гордостта, заради която не виждаме доброто в другите. Прости ни, че понякога губим и вяра“, заяви Йорданка Фандъкова.
Ето и пълния текст на словота на президента Румен Радев:
"Преди 145 години увисва на бесилото Васил Левски. Гробът му е неизвестен. Но заравяйки Левски, поробителят зарови зърното на свободата, което покълна и роди днешна България. От Апостола пазим едно тефтерче, кичур коси и кратки писма. Но те струват повече от доктрина. Учат ни, че дела трябват, а не думи. Дават ни вяра, че времето нас обръща, но и ние него обръщаме.
Днес сме република. Но чиста ли? Свята ли? Циниците приемат тези въпроси с презрение. Както други, в онези години вземаха Апостола за луда глава и мечтател. Тях обаче времето ги отнесе, а пред бесилото на дякона се покланяме всяка година.
Идеалът на Левски за чиста и свята република е дългосрочна програма. Много време трябваше, за да стане България република. А колко още ще трябва, за да стане тя „чиста и свята“? Това зависи от нас. Това зависи от нашата гражданска отговорност и позиция. Битката за справедливост и законност е задача на всяко поколение.
Нашето още не я е постигнало. Републиката на Апостола принадлежи на всички граждани, а не на шепа хора. В нея Отечеството не се бърка с бащиния, а законът е един за всички. В чистата и святата република лъжата е позор, а човек тежи според делата си. В нея думите са свят ангажимент, каквито са думите в тефтерчето на Апостола.
„Нашите българи желаят свободата, но я приемат, ако някой им я поднесе в къщите на тепсия“, пише Левски. И още: „Не си народен, ако знаеш народното зло и не го казваш“. Тези прости думи описват цялата българска драма. Робството ни е приучило да се съобразяваме със злото и със силата. Но за да бъдем свободни, трябва да победим унинието и примирението вътре в нас. Преди век и половина един монах от Карлово заложи живота си, за да изкупи свободата ни. Левски предизвика цяла империя и спечели облога си. Той пожертва живота си, но спечели за цял народ.
Неговият блян не остарява с годините. Ние, днешните българи, сме призвани „с нашите дружни усилия“ да сбъднем идеала на Левски. Заради него, заради себе си и заради нашите деца.
Поклон пред паметта на Апостола на свободата!"
