През 2017 г. в страната са се родили по-малко бебета, но българите сме живели по-дълго. Това стана ясно от годишния доклад за състоянието на здравето на гражданите, приет от правителството на днешното му редовно заседание.
Документът представя състоянието и тенденциите в динамиката на основните показатели, характеризиращи общественото здраве през 2017 г. Продължават негативните промени във възрастовата структура на населението и демографското остаряване, но това е проблем, характерен и за другите страни-членки на ЕС. През 2017 г. се наблюдава намаляване на раждаемостта (коефициентът на обща раждаемост е 9.0‰ при 9.1‰ за 2016 г.), като показателят се доближава до нивото в повечето европейски страни (10.0‰). Средната продължителност на живота се увеличава и през 2017 г. достига 74.76 г.( 74.65 г. за 2016 г.), но все още е по-ниска от тази в ЕС – 80.9 г.
Достигнатото през 2017 г. равнище на детската смъртност от 6.4‰ е най-ниското в цялата история на демографската статистика на България. По отношение на този показател се наблюдава дълготрайна тенденция за намаляване – през 2000 г. детската смъртност е 13.3‰, 2010 г. – 9.4‰, а 2015 г. – 6.6‰, но все още нивото е по-високо отколкото в ЕС (3.6‰). Въпреки изразената тенденция за намаление на смъртността и в останалите възрастови групи, България все още е с по-висок коефициент за смъртност (15.5‰) в сравнение със страните от ЕС (10,2‰).
През 2017 г. намалява заболеваемостта от злокачествени новообразувания спрямо предходната година, като най-висока е болестността от рак на млечната жлеза при жените и рак на женските полови органи. Запазва се структурата на умиранията по причини, като продължават да са водещи болестите на органите на кръвообращението и новообразуванията.
В доклада са представени и дейностите по опазване на общественото здраве, държавния здравен контрол, изпълнението на имунизационния календар на страната, програмите, проектите и плановете в областта на общественото здраве. Разгледани са рисковите фактори, свързани с начина на живот като тютюнопушене, употреба на алкохол, нездравословно хранене и намалена двигателна активност, чието високо ниво е пряко обвързано с високото ниво на заболеваемостта и смъртността от хронични незаразни болести. Основно предизвикателство за здравето на гражданите остават хроничните незаразни болести, които са основна причина за смърт и намалена работоспособност.
Представени са данни за финансирането на здравните дейности, човешките ресурси в системата, дейността на лечебните заведения, финансирана от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и от държавния бюджет, фармацевтичния сектор и лекарствената политика.
Част от доклада е отчетът на изпълнението на Националната здравна стратегия 2020 през 2017 г., съпроводен от анализ за изпълнението на политиките и мерките от здравната стратегия и плана за нейното изпълнение. За определените в Националната здравна стратегия 2020 национални здравни цели е налице положителна оценка на изпълнение то им, определена на база обективни данни за динамиката на наблюдаваните показатели спрямо изходните данни за 2014 г. За всички цели се наблюдава различна степен на постигане спрямо определените целеви стойности до 2020 г. – при 2 от тях към настоящия момент дори е налице постигане на целевите стойности на измервания показател до 2020 г., а при останалите три е налична ясна тенденция за прогресивна промяна, като целевата стойност до 2020 г. още не е достигната. Най-значим е напредъкът по постигане на националните здравни цели за намаляване на смъртността в младите възрастови групи, а най-незадоволителен по отношение на целта за увеличаване на средната продължителност на живота във възрастта над 65 г.
