Актрисата Ралица Паскалева описа в трогателен пост в фейсбук Стефан Данаилов. Звездата от "Откраднат живот" разказа за първата си среща с големия актьор като негова студентка. И обясни как Ламбо навсякъде е бил със студентите си, знаел е всичко за тях, помагал им е с каквото може, дори тайно е плащал семестриалните такси на закъсали свои ученици. Ето и целият пост на Ралица Паскалева:
Учителю, не си отивай!
Септември 2008 г.
Изпитите НАТФИЗ
Всички, които бяхме останали след първи кръг стояхме строени и чакахме реда си.
Сцената беше огряна в толкова силна светлина, че не виждах кой е в публиката.
Докато казвах името на материала, който ще представя, видях пламъче на цигара, а после и очертанията на огромна достолепна фигура, която приближавайки се към мен изплува от мрака.
Тогава застанах очи в очи със Стефан Данаилов.
Той ми каза “Здравей, мойто момиче! Как си?” .
Това негово “Здравей, мойто момиче! Как си?” сложи началото на години любов, уважение и привързаност.
Бях едно от 5-те момичета избрани от него да бъдат в класа му сред стотици други кандидати, което беше истинска благословия.
Да спечелим доверието и любовта му. Да го имаме за учител и приятел.
Така започна всичко.
Започнаха 4 години без почивен ден, 4 години в безброй забавления, смях, сълзи, преодоляване, репетиции. Репетиции в НАТФИЗ, репетиции в дома му, репетиции в Народния Театър, репетиции в Министерството на културата дори. Той ни водеше навсякъде със себе си. Ние бяхме не просто негови студенти, ние бяхме негови деца.
Той знаеше всичко за всеки. Винаги. Той тайно плащаше семестриалните такси на закъснелите студенти, той поръчваше пица за всички на рождените ни дни, той водеше всеки болен за ръка до лекар и чакаше с него в коридора. Той беше нашият Мастър.
Винаги отбелязваше празниците си в нашата компания. Събирахме се всички негови студенти през годините и се веселяхме. Един от пътите се прожектираше филм направен за него. Осъзнах, че пред нас се прожектираше всъщност неговия живот. Ние виждахме на екрана всички етапи от живота му. Видяхме го на 20, на 30, на 45, на 55…
Разплаках се. Беше толкова вълнуващо, а той стоеше безмълвно и гледаше. Чудех се какво ли си мисли?! Какво ли е било чувството да изгледаш живота си до този момент на лента?!
Това е Стефан. Стефан е Симовлът на българското кино в пълния смисъл и ще продължи да бъде такъв въпреки, че си отиде.
Да, отиде си, но не буквално. Той е още сред нас. Повярвайте ми. Ще ви се усмихне от “Дами канят”, ще ви развесели с “Топло”, ще можете да го видите пак и пак в “На всеки километър", “Сватбите на Йоан Асен”, “Черните ангели”…, ако ви липсва както на мен, просто си пуснете някоя от безбройните му роли. Няма да ви омръзне, обещавам.
Случваше се да му ходя на гости или просто да му се обадя без причина, ей така да го чуя как е. Той въпреки многото си ангажименти винаги намираше време за едно кафе и винаги вдигаше и ми казваше “Здравей, мойто момиче! Как си?”. Това ще ми липсва.
Имам безброй много спомени с него и ще го помня такъв.
Добър, справедлив, ироничен и винаги готов да помогне на всеки. Непрежалим!
Учителю, сбогом. Благодаря ти от сърце за всичко!
Ще бъдеш с любимата си Мария. Тя те чака.
