Жозеф-Морис Равел е френски композитор и пианист от импресионистичния период, известен особено с емоционалността, проницателността, неуловимостта и тоналното богатство на неговата музика. Умира на днешния ден през 1937 г. Неговите композиции за пиано и камерна музика, както и неговите оркестрални творби са неразделна част от концертните репертоари. Казват за неговото изкуство, че напомня айсберг, чиято подводна част е много по-голяма от видимата. На публиката Равел е познат най-вече с оркестровото си произведение "Болеро", чийто мотив се запечатва в неговото съзнание след посещение на завод.
Равел с баща швейцарец и майка от баско потекло е считан за най-великия френски композитор след Клод Дебюси. Той умело комбинирал своите умения в оркестрацията с изключително техническо използване на хармонията. Самият той бил голям почитател на музиката на Дебюси и трудно можел да не бъде повлиян от него. Запознал се и с Ерик Сати, който след това също оказал значително влияние върху неговото артистично развитие. Впоследствие Равел развил свой собствен стил, който често бил описван от критиците като „студен“, „дистанциран“ и „неестествен“. През следващите години той основал някои от най-добрите си работи върху ориенталските гами, които слушал на изложение в Париж през 1889 г.
Равел живял тих и спокоен живот и никога не заемал ръководна длъжност. Участва като доброволец в Първата световна война, при което е контузен и до смъртта си страда от хронично безсъние. Посещава САЩ, където изнася концерти и дава уроци по оркестрация на Джордж Гершуин. Повлиява се от джаза.
„Съвършенство, това е нещото” – казва Равел. Има предвид – върховното качество на изкуството, което той неизменно се стреми да постига. Една от причините Равел да работи бавно, е именно фактът, че изпипва всичко, до последния детайл. Но в същото време бавната работа внася в душата му съмнения относно собствената му гениалност. „Аз се провалих в живота” – пише той в писмо до приятел и продължава: „Аз не съм един от великите композитори. Всички велики композитори произвеждат музика в огромни количества. В техните работи има всичко – и хубаво и лошо, но винаги има количество. Обаче аз пиша сравнително малко, работя бавно, капка по капка.”
По този повод пък критикът Айвън Хюит пише в лондонския „Телеграф”: „Музиката на Равел е различна. Деликатното писане на партитури, грижливо изпипано като часовникарска работа /”Швейцарски часовникар” – както Стравински описва Равел/, всъщност създава негов собствен емоционален климат. Носталгията и изящното чувство за навлизане в един безопасен фантастичен свят са в неговите корени. Може да се каже, че Равел никога не порасна емоционално”.
