В Разлог тържествено бе отбелязана 114-годишнина от избухването на Кръстовденското въстание. Граждани и гости на града се включиха във възпоминателно шествие, начело с кмета на общината Красимир Герчев. Венци и цветя бяха положени пред паметника на Пейо Яворов, баба Магделина Юрукова и паметника пред исторически музей. Там пред насъбралото се множество отец Димитър Белчин и отец Янко Русков отслужиха панихида за загиналите във въстанието. Венец на признателност положиха депутатът от ВМРО-БНД Атанас Стоянов и заместник областният управител на Благоевград Иван Стоянов. Цветя бяха положени и от общественици, представители на политически партии и жители на града.
През лятото на 1903 г. в село Смилево, Битолско, на Илинден избухва Илинденско-Преображенско-Кръстовденското въстание. То продължава в Одринско на Преображение и завършва в Разлог на Кръстовден. В желанието за национално обединение на българите въстанието, белязано от трите християнски празника, става един от най-великите подвизи за жителите на тези региони.
Над 200 души са убитите в Разложкия край по време на въстанието. Селата Кремен, Обидим, Белица и християнските квартали на град Мехомия /дн. Разлог/ са изпепелени. 42-ма мъже от Разлог са дали живота си за свободата. 28 от тях са погребани в оброчището Свети Димитър – в парка пред Исторически музей-Разлог. Най-младият от тях е 16-годишният Иван Цуцуманов, а най-възрастният е 68-годишният Марко Хаджиев.
