Търпението на работещите в кръвните центрове се изчерпа и те започнаха масово да подават заявления за напускане. Броят им и без това е доста по-малък от необходимия, което не е чудно – заплатите им са крайно мизерни и обидни за висококвалифицирани специалисти в национални институции, от чиято дейност зависи животът на пациентите. Затварянето на всеки кръвен център би било катастрофа, защото би оставило болниците в няколко области без кръв и кръвни продукти.
Не само кръвните центрове са на ръба на търпението и катастрофата – такова е положението и в спешната и психиатричната помощ, при анестезиолозите, патоанатомите, педиатрите. “Оставките на лекари и сестри може да обхванат цялата здравна система“, предупреждава лекарският съюз.
Това са само част от най-видимите белези на наближаващ логичната си кулминация процес на разпад в българското здравеопазване. Процес, който е подсилен от кризата, но не е предизвикан от нея.
Откъде тръгнахме
Нещата изглеждаха по подобен начин към края на 1990-те години: наследената по инерция от социализма здравна система, еквивалент на централизираната планова икономика, бе напълно фалирала и изпаднала в повсеместни дефицити и тотален хаос. Реформирането й беше жизненоважно и повече не можеше да се отлага. Така се стигна до идеята за съвременен здравно-осигурителен модел, основаващ се на няколко принципа. Като принципа на солидарността (всички се осигуряват чрез вноски в националната здравна каса, а грижи получават тези, които имат нужда) и принципа „парите следват пациента” (финансиране не на структури, а на реално извършена работа от предпочетени от пациента изпълнители на медицински услуги при съответния контрол). Според модела, отговорност на държавата остават осигуряването на децата и пенсионерите, както и дейностите, които трябва да бъдат гарантирани за всички – както за осигурените, така и за неосигурените. Такива са например спешната помощ и въпросните кръвни центрове.
В началото на новия век въз основа на тези принципи бе приет Законът за здравното осигуряване, придружен с подробен план за действие. Бяха направени и първите стъпки за въвеждане на новия модел. Днес мнозина твърдят, че именно този модел е причина за неблагополучията. Истината обаче е друга, защото моделът така и не бе въведен в своята цялост. Дошлите след това две правителства се отказаха от следващите му етапи и елементи или ги преиначиха и започнаха постепенно да подменят философията му. Кулминацията на тази подмяна пък настъпи именно при днешното правителство.
В изходна позиция
От една страна четиримата сменили се министри на здравеопазването, лутайки се в безкрайно и непоследователно кърпене на системата на дребно, провалиха всичко, което би могло да укрепи осигурителния модел. Пример за този провал е електронното здравеопазване, което глътна милиони левове, но все още продължава да бъде само на книга. От друга страна пък започна решително разграждане на основните стълбове и принципи на модела.
Най-напред бе посегнато на Националната здравно-осигурителна каса. През есента на 2010 година се оказа, че с пари от здравни вноски са плащани пенсии. После държавата сложи ръка на трупания в продължение на 10 години от здравни вноски резерв на касата от 1.4 млрд. лева. След това държавата започна постепенно да се освобождава от вменените й със закон задължения. Това става по два начина – чрез прехвърляне на дейности от министерството на здравеопазването към здравната каса и чрез прехвърляне на пари от здравни вноски от касата към министерството – през 2011 година – 340 милиона, през 2012-та – 100 милиона. Когато през тази година Конституционният съд обяви този трансфер за противоконституционен, половината от тези 100 милиона вече бяха изхарчени. Сега държавата отказва да върне останалите, потънали в общия кюп 50 милиона и се готви догодина да заобиколи решението на съда, като прехвърли от министерството на касата нова голяма порция от дейности в общественото здравеопазване, които по закон са нейна отговорност. Част от този процес е и отказът й да изпълни друго свое, поето със закон задължение – да започне от началото на 2013-та да плаща не половината, както е сега, а пълния размер на осигурителната вноска за деца и пенсионери. Така на практика здравната каса бе превърната в политически подчинена и одържавена структура, а принципът на солидарността бе обезсмислен.
Същевременно чрез въвеждане на нови и нови лимити и постепенно връщане на бюджетното финансиране усилено се ликвидират и остатъците от принципа „парите следват пациента”. От лятото на 2010 година здравната каса вече не плаща на болниците за реално извършена дейност, а по предварително фиксирани бюджети. Венец на този процес е въвеждащата се от първи януари догодина методика, според която болниците вече ще имат не само фиксиран бюджет, но и фиксиран брой болни, които ще могат да лекуват по всяка диагноза и клинична пътека – чиновници ще се опитват да планират и кога и от какво да се разболяваме.
Така постепенно системата направи пълен кръгом и се завърна в изходната си позиция. Обхванатото от хаос и недоимъци здравеопазване става все по-недостъпно и опасно за здравето и живота. За пациентите осигуряването е все по-безсмислено, след като връзката между принудително плащаните осигуровки и здравната помощ, от която имат нужда, става все по-невидима. И след като за почти всичко трябва да плащат допълнително. Работещите в здравеопазването пък бягат. Всяка година 500 доктори заминават на работа в чужбина, а цели медицински специалности постепенно се обезлюдяват.
Хипократ и националната сигурност
Сега всички „на пожар” се втурнаха да увещават работещите в кръвните центрове да не напускат. Кметове, вероятно притиснати по партийна линия, ги залъгват с някакви еднократни суми от общинските бюджети, които обаче не решават проблема – в държавния бюджет за следващата година повече пари за кръвните центрове, а и не само за тях, не се предвиждат.
Министърът на здравеопазването пък им напомня за Хипократовата клетва и косвено ги обвинява, че застрашават националната сигурност. Хипократовата клетва обаче не прави докторите крепостни селяни. А истинската заплаха за националната сигурност са онези, които забъркаха кашата в здравеопазването през последните 10 години.
