Жители и гости на Благоевград ще могат да се докоснат до един от основните символи на освобождението на България от турско робство – Самарското знаме. Реплика на бойния флаг ще съпровожда празничната програма на 3 март по повод Националния празник. Знамето ще бъде развято от Национално дружество „Традиция“.
Самарското знаме е един от първите български бойни флагове, национална светиня. То е един от най-важните военни символи на Българската армия. На 18 май 1877 година в Плоещ делегация от Самара, начело с Ефим Кожевников връчва Самарското знаме на Българското опълчение на специална церемония, в която знамето е заковано на дръжката със златни пирони. Последният пирон е закован от старият поборник войводата дядо Цеко Петков, който сваля калпак и с вдигнат към небето поглед възкликва: „Да даде Господ това свято знаме да премине от край до край през многострадалната българска земя. Нека нашите майки, жени и сестри да изтрият с него скръбните си очи, а след него да настане траен мир и благоденствие.“ Войводата участва и в освободителната руско-турска война. След нея отдава живота си на нова България. Той е народен представител в учредителното народно събрание и в първото обикновено народно събрание. Участва в приемането на Търновската конституция.
По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) то се превръща в официалното знаме на българските доброволци в рамките на руската войска. Участва в едни от най-ключовите боеве по време на военните действия.
Знамето е ушито от тежък копринен плат от три цвята – малинов, бял и светлосин. От двете му страни имало черен кръст, обшит с красиви златни арабески. В средата на кръста от едната страна била изобразена Иверската икона на Божията Майка, а от другата страна -светите братя Кирил и Методий и съответно надписи: „Города Самара, болгарскому народу в 1876 году“ и „Да воскреснет Бог и расточится врази его“.
Самарското знаме е единственото знаме в историята на България, наградено с Орден „За храброст“.
