Рекорден брой розови фламинги са избрали за свой временен дом Атанасовско езеро край Бургас.
Там те намират спокойствие и сигурност в северната част на водния басейн – територията на поддържания резерват.
По време на мониторинга, извършван в рамките на проект "Лагуната на живота", орнитолозите са наблюдавали ято от 159 птици.
„От тях около 120 са възрастни екземпляри, оцветени в ярко розово и доста шумни. Птиците се хранят и нощуват в един от басейните, където намират любимата си храна – солничното раче и други водни безгръбначни. Младите птици, сякаш съвсем умишлено са отделени от основното ято и се "надзирават" от няколко възрастни птици, досущ като в човешките детски градини. Птиците са спокойни, не се впечатляват особено от единично човешко присъствие и не отлитат, само навлизат по-навътре в басейните. Ятото е доста шумно, в контраст с плаващите около него розови пеликани.”, коментират специалистите.
Според тях това е най-високата численост на розово фламинго в България изобщо, след като миналата есен официално бяха преброени 126 птици, което прави Атанасовското езеро най-важното място за този вид у нас.
Розовото фламинго вероятно прелита тук от делтата на река Марица или от Турция, където гнезди в многохилядни колонии. В последните години видът започна да разширява ареала си и да се среща все по- на север, като през 2017 г. бе отбелязано гнездене на няколко двойки в Украйна. Приема се, че една от причините за тази експанзия са глобалните промени в климата.
Други любопитни посетители в езерото са розовите пеликани.
„Сега тук могат да се видят до 3-4000 птици, които нощуват и почиват по дигите, а през деня прелитат до езерото Вая, за да се хранят. Многобройните ята на дъждосвирцовите птици – крайбрежни бекаси, водобегачи и брегобегачи, изпълват басейните и радват природолюбителите. Младите на саблеклюните, кокилобегачите и дъждосвирците са вече съвсем самостоятелни и са готови да поемат по дългите пътища на своите миграции.”, уточняват още орнитолозите.
Атанасовско езеро е Натура 2000 зона с разнообразни режими – северната част е поддържан резерват, южната част е защитена местност, а цялото езеро, както и прилежащите земеделски земи са включени в едноимената защитена зона – част от Европейската екологична мрежа.
Подобряването на водната циркулация, премахването на колебанията в солеността и водното ниво, създаването на нови гнездови територии са само част от дейностите в езерото през следващите 5 години. Те ще доведат до по-доброто управление на крайбрежната лагуна.
