Д-р Станислав Бадаланов е лекар в Спешно отделение, в “МБАЛ-Уни Хоспитал”, със специалност медицинска паразитология. Въпреки интензивната, стресова работа в спасяването на пациенти и бързото реагиране при тежки случаи, той намира време да рисува. За него почивката е свързана с любимото му занимание да твори. Днес в Историческия музей в Панагюрище той ще открие първата си самостоятелна изложба “Живопис”.
– Д-р Бадаланов как един лекар може да бъде и художник?
– Основното ми занимание сега е да лекувам болни, а рисувам още от дете. Още от малък обичам да творя, да пресъздавам нещата такива, каквито ги възприемам и да ги показвам на хората по начина, който съм решил. Те вече от своя страна ще преценят дали им харесва или не.
– Какво обичате да рисувате?
– Живо се интересувам от природата и от нещата, които вече малко сме позабравили през годините. Виждал съм нашите баби и дядовци с овцете, козите и конете… с воловете дори, когато са ходили да орат. Това са мой любими образи, които рисувам. Обичам много водата, защото съм расъл в Лом, около Дунав. Дълги години реката е била използвана за транспорт, търговия, храна. Това ме вдъхновява и много от картините ми са на тема вода. Харесвам да работя с живи и топли цветове.
– Какво е общото между спасяването на хора и рисуването?
– Във всички случаи създаваш някакъв душевен, физически или друг конфорт на хората. Виждат изкуството и са доволни – става им хубаво на душата. Излекувам ги – чувстват се добре. Това е една грижа за ближния, без значение дали е физическа или духовна.
– Защо избрахте медицината да е ваша основна професия, а не се насочихте професионално към изкуството?
– Работех като фотограф и като художник към един завод навремето в Лом, но един ден реших, че ще се занимавам с медицина. Започнах да уча за лекар в Медицинска академия в София. Там срещнах и съпругата си, с която вече 28 години сме заедно.
– Какво ви вдъхновява?
– Както примерно се събуждам през нощта и мисля за някои от пациентите ми- би ли могло да се пусне допълнително уточняване на диагнозата, да се изпробват други терапии. По същият начин се появява някоя идея за рисуване и започвам да я реализим.
– Кога намирате време да рисувате?
– В свободното си време. Особено когато съм изморен или след нощни дежурства – сядам в къщи и започвам да работя, докато умората съвсем не ме натисне и лягам да почивам. И после пак.
– Колко картини имате?
– В къщата, в която живеех преди в София на всяка стена имаше картина, а едната стена е специално кът за това. Може би са около 40. На изложбата ще предложа 1/3 от нещата.
– Мислили ли сте да загърбите медицината и да се отдадете на изкуството?
– Не. Обичам си професията. Обичам да се занимавам с пациенти, да помагам на хората- това ми е в душата. С удоволствие си върша работата и съм наистина радостен когато видя успеха на своя труд.
– Какво си пожелавате за Новата година?
– На първо място хората да са здрави и на второ място- да посещават изложби, да предприемат пътувания, да се срещат с други хора, да ходят на концерти. Да могат да си позволят тези неща, защото душата също има необходимост. Не само храната е важна за човек, важно е и това, което получава с очите и ушите.
