Александър Пушкин несъмнено е най-значимият руски национален поет и основоположник на съвременния руски език. Роден на 26 май 6 юни, 1799 г. в Москва, в Немецка слобода. Баща му, Сергей Лвович, принадлежи към стар дворянски род; майка му, Надежда Осиповна, родена Ханибал, е внучка на Абрам Петрович Ханибал – “арапа на Петър Велики”. Възпитан от френски гувернанти. Още като дете се запознава с руската поезия от Ломоносов до Жуковски, с комедиите на Молиер и Бомарше, съчиненията на Волтер и други просветители от XVIII век.
Творбите на Пушкин са писани под влиянието на сатирата на Волтер, поезията на Байрон и трагедиите на Шекспир. Много от неговите произведения са считани от критиците за шедьоври. Самият Пушкин предпочита романа „Евгени Онегин“, който пише в продължение на няколко години. Той е един от малкото поети или писатели, които болшевиките не забраняват, когато идват на власт, може би отчасти дължащо се на факта, че Пушкин самият е бунтар и е в конфликт с правителството поради политическите си убеждения. Дори кръщават Царское село на него.
Творчеството на А.С. Пушкин дава основа за много музикални произведения, например операта на Чайковски „Евгени Онегин“ (1879) или „Борис Годунов“ на Мусоргски (1874). Много от творбите му са екранизирани.
Множество градове по света имат паметници на поета. Най-много те са в Русия, като Москва и Санкт Петербург имат по няколко.
