Писателят Стефан Попов е роден на 24 януари 1906 г. в София. През 1910 г. семейството му се мести в Русе, където баща му е назначен за директор на Висшия педагогически курс за учители. В дунавския град той учи в немското католическото училище „Св. Йосиф“ – немски, френски и английски. Започва гимназиалното си образование в Русе, но тогава баща му е назначен в Министерство на образованието и семейството се завръща в София, където Стефан завършва гимназия.
Попов започва много активна обществена дейност като журналист и редактор, основател и лидер на младежкото движение „Млада България“. Основава Юношеския туристически съюз, който популяризира туризма сред младежите в цяла България и най-вече в битието му на първи виден наш алпинист, създател на организирания алпинизъм в България, организирал първите алпийски експедиции и изкачвания на върхове в България и на Алпите. След 1925 г. публикува в изданията „Млад турист“, „Български турист“, „Народ“, „Слово“, „Отечество“, „Утре“, „La Bulgarie“, „Юридическа мисъл“.
През 1930 г. завършва право в Софийския университет и работи като асистент на проф. Йосиф Фаденхехт, а по-късно и като адвокат на свободна практика. През 1940 г. Попов приема поста аташе по печата в Българското посолство в Берлин, където работи до 1942 г. После работи в българската легация в Будапеща, а от 1943 г. – в Берн. Попов има широки познанства в българския артистичен, културен и политически елит, а дипломатическата му работа го прави приет член на висшето европейско общество – факт, от които се възползва максимално, за да се докосне до великите умове и културните върхове на своето време.
След съветската окупация в България Попов остава емигрант, живее в Швейцария, Париж и Мюнхен. От 1951 г. е наставник на образованието на Симеон II в Испания, но през 1955 напуска двора в изгнание. Дълги години е активен в емигрантските среди, говорител в радио „Свободна Европа“ и дългогодишен главен редактор на българската секция на „Гласът на Америка“. Основател и председател на българското академично дружество „Д-р П. Берон“ обединило български учени-емигранти.
Стефан Попов изучава европейската история, философия, култура и изкуство и издава редица статии и няколко книги, които са признати за първокачествен стандарт в областта на философията на историята.
Умира на 20 октомври 1989 г. в Мюнхен. Преди няколко години прахът му е донесен в България и погребан в Софийските централни гробища.
Написал е книгите: „Воля за облик” (1970), „Българската идея” (1981), „Краят на всички илюзии” (1982), „Народ” (1987), „Третото поколение” и „Безсъници” (1992). Стефан Попов е човек с широк кръгозор и разностранни интереси. Но основният му и траен интерес е родната му България.
Гласувайте в конкурса „Кмет на месеца“ ТУК.
