Анжело Иванов е директор на дирекция „Образование, култура, вероизповедания и демографски въпроси“ на общината в Лом. Преди това 20 години е бил учител и директор на училището в градския квартал „Момин брод“. Специалността му е история, която е и преподавал.
– Г-н Иванов, как Лом започна новата учебна година? Различава ли се тя от предишните, кое е новото?
– В клас през първия учебен ден в Лом влязоха 2 500 ученици – в основни и средни училища. 520 деца са записани в детските градини. Нямаме проблеми с посещаемостта, но тази година е по-различна от предишните. Разликата е в мерките, които се прилагат за предпазване на децата от коронавируса. Те се отнасят не само до осигуряване на топла вода, дезифектанти и маски. Те се отнасят до начина на обучение. Учителите се готвят за дистанционно преподаване. През миналата година то беше приложено близо 6 месеца, може да се каже, че вече имаме определен опит, но надграждането на уменията за дигитално обучение продължава. Това е новото, което е трудно и отговорно.
– Свикнаха ли учениците на подобно обучение? А учителите?
– Голяма част от учениците свикнаха. Учителите – също, защото те вече имат представа за какво става дума. По-трудно беше на по-възрастните учители, които до този момент не знаеха да влизат във фейсбук. Но бързо се научиха. За тази учебна година ще ползваме образователната платформа на МОН. Тя вече е позната на учителите, а сега те запознават с нея и родителите.
– Колко е важно да включите и родителите в дистанционното обучение?
– Много е важно. Голяма част от успеха на този вид обучение зависи от родителите. Те контролират децата, те им помагат. Ако това го няма, то учителите могат да преподават, но децата да не са пред устройствата, а да играят на двора.
– Всички ли деца в Лом имат дигитални устройства?
– Не, около 10 процента нямат. Това са деца от ромските махали и от селата на общината, чиито родители работят в чужбина, а те са оставени тук на надзора на баби и дядовци, на настойници. Това са трудните деца в момента. С такива деца учителите работят чрез указания по телефона, чрез разпечатване на материалите на хартиен носител и разнасянето им по домовете. За децата от селата учителите ползват училищните автобуси.
– Много ли са тези деца?
– Не, имаме много ромски семейства, но те са сериозни родители, помагат на децата си да усвояват материала. В града родителите са такива. Не бих казал, че не се срещаме и с нехайни родители.
– Много ли са родителите, които са в чужбина?
– Не, тези, които заминаха на работа там, взеха и децата си. Но малка част от децата останаха да учат в Лом.
– Как учителите приемат новия вид обучение?
– Сериозно. Сега те са по-натоварени от преди. Не е лесно с това, което казваш, да накараш ученика да седне пред компютъра или таблета, да задържиш вниманието му за по-дълго време, когато изкушението да излезе навън и да се играе е много близо. Някои учители са по цял ден в училище. Постоянно им звъни телефона – деца и родители искат консултация по въпроси от материала, информация. Затова казах, че ролята на родителите е голяма. В Лом разчитаме и на образователните медиатори. В 5 училища в Лом по проекти работят добре подготвени медиатори, които са добри помощници на учителите и родителите. Учебната година започна присъствено, но не знаем кога ще се наложи да преминем на дистанционно обучение. Затова учителите се готвят за него.
Снимка: Личен архив
