След екшъна в събота следобед, много от обитателите на ромския квартал „Кремиковци” се изнесоха високо в планините. Недоволството на местните жители в Гърмен се надигна, след дългогодишните кражби, издевателства и наглост на голяма част от ромите.
Някои тръгнаха с цялото си домочадие – с жените, децата, възрастните си родители. Едни поеха към горите пеша, други – с коне, трети – с каруци, а четвърти – с микробуси. Заради страха от мъст от страна на жителите на Гърмен и Марчево преселението им продължи и през целия неделен ден. Защитени от струпаните на входа на махалата полицаи, те тръгнаха по единствения открит пред тях път – нагоре към планината.
„Най-много са в местностите Вищерица и Беслет в Родопите. Но част от ромите стигат чак до Доспат, че и до Папаз чаир в Пирин планина. На страха не само очите са големи, но и краката са издръжливи. Може и някои от нелегално пребиваващите в квартала да се изнесли и повече кракът им да не стъпи тук. Дано е така”, коментира Борис Кунчев, кметски наместник на село Марчево, в чието землище е гетото.
Той и хората от Инициативния комитет са категорични, че няма шанс да седнат на една маса за преговори с представители на ромската общност в махалата. Не и след негласно обявената война от ромите на българите в съботния ден. Сега на ход са държавата и общината, които трябва да направят нещо много просто – да изпълнят закона. И да съборят незаконно вдигнатите постройки в гетото, както и да изселят от него нелегално пребиваващите там. Заради нестихващото напрежение ромите решиха да се изнесат в гората, за да не станат жертва на нападение.
Макар планинският им преход да подрани, тъй като все още няма какво да се бере и да припечелят пари, като съчетаят криенето си с работа. В Родопите има съвсем малко гъби – манатарки. Но стотици хора успяват да наберат не повече от 100 килограма на ден. Все още не е сезонът и на пачия крак, както на билките, на боровинките и на дивите ягоди. В момента стават за бране единствено листата на червената боровинка. къса се целия стрък, който е с дължина 7-10 сантиметра, след това се изсушава. Сухите листа се продават, килограмът стига до цена от 3 лева. Ромите спят в импровизирани палаткови лагери. Използват за подслон стари постройки, изградени някога от горското стопанство. Други предпочитат да спят в микробусите си. Възможно е страхът да задържи доста от тях високо в планината през цялото лято. Защото до месец ще излезе гъбата, малко по-късно ще дойде ред на билките, на боровинките и ягодите. От сутрин до вечер ще събират гъби или билки на 15 километра над най-високото гърменско село Рибново. И ще са там чак до средата на септември. Тогава се прибират по две причини – хем гъбите и билките привършват, хем става студено в гората.
“С гъбарството си осигуряваме доходи, с които да се препитаваме. Никак не е лесен този занаят, но като няма друга работа за нас, нямаме избор. Не се оплакваме. Трудно е, но се изкарват пари”, твърдят роми от „Кремиковци”.
Те стават още по тъмно и се юрват из гората. Тичат до вечерта, понякога на ден изминават по 20-30 километра в търсене на манатарки. Всеки ден предават своята стока в изкупвателен пункт, който също е в Родопите. Един човек събира гъбите на няколко семейства. Натоварва ги на кон или на микробус и ги смъква 3-4 км надолу, за да ги продаде. Целта е веднага да се спазари гъбата, защото бързо се разваля.
В същото време дори кметският наместник на село Марчево няма достъп до ромската махала. Шосето е завардено от полиция и жандармерия. Връзката на Борис Кунчев с ромите е само по телефона. Но повечето са изключили мобилните си устройства.
„Страхът у тях е наистина голям. Не мога да накарам нито един да дойде по временната заетост, за да ми помогне – имаме да чистим райони, да правим водохващане. Тези, които са с включени телефони, признават, че се страхуват да не ги нападнат и пребият българи. Казват, че ако се появят в селото, ще се стигне до нагнетяване на обстановката. От 60 души, заети по временната заетост, нито един няма тези дни след инцидента”, каза още селският управник. Той е принуден да се справя с положението с помощта на няколко жители на селото и с подкрепата на доброволци, за да решава най-неотложните проблеми на населеното място. Които обаче бледнеят пред най-големия проблем на цялата община в момента – бунтът на българите срещу престъпността и привилегиите на ромите, които не са от вчера.
