Нова спортна зала ще зарадва жителите на Рудозем догодина. Официалната първа копка съвпадна с юбилея на общината, която този уикенд празнува 100 години от основаването си. Kmeta.bg се свърза с градоначалника Румен Пехливанов, за да ни разкаже повече за новото съоръжение, за условията на работа в мините на община Рудозем и пътищата в пограничния край.
-Г-н Пехливанов, направихте първа копка за новата спортна зала в Рудозем. Разкажете ни повече за съоръжението, за капацитета му.
-Новата спорна зала, както и три нови спортни игрища, се реализират по Програма за развитие на селските райони. Общата стойност на проекта е 5 млн. и 35 хил. лева. Надявам се, че всичко по строителството ще върви гладко и догодина по това време, отново за празника на града ще можем официално да я открием.
Капацитетът ще е в зависимост от типа състезания, но ще бъдат осигурени 650 седящи места. Залата не е голяма като брой посетители, но игралните полета отговарят 100% на всички национални стандарти и в нея могат да бъдат провеждани състезания от републиканско ниво.
В момента тече и празникът на града, как го отбелязвате?
Тази година община Рудозем чества 100-годишен юбилей и по този повод тържествата са по-големи. Първата копка на новата спортна зала направихме заедно с министър Греков, след което поднесохме поздравления към гражданите. В програмата е включена музикално-развлеактелна част, както и тържествен коктейл, на който бяха удостоени с почетен плакет на община Рудозем 11 души, които са допринесли за развитието на общината. Изборът на отличените бе направен на специална сесия на общински съвет.
-При намаления рудодобив, който е основен поминък в общината, има ли нараснала безработица? Какъв е процентът на безработните в Рудозем и с какво се препитава населението?
-Над 25% е официалната безработица в общината, реалната е към 30%. Рудодобивът е намален, в процеса на преработката на рудата също са ангажирани по-малко хора, отколкото през 90-те години. В момента там са ангажирани 450 човека. Другите по-големи предприятия на територията на общината са „Рубела”, която произвежда козметика, „Бапа спорт” и „Омелия”, конфекция, „Диел Спорт”, производствената база на фирмата е в Рудозем. Имаме още по-малки предприятия.
– Собственикът на “Горубсо-Мадан” Николай Вълканов преди време обеща 700 нови работни места до лятото. Очертава ли се да се осъществи този план?
-Нямам точна информация за плановете им, прочетох, че при тях в момента работят близо 800 човека, върви отводняването на рудник „Върба-Батакци” и предполагам, че догодина ще могат да бъдат наети още хора. От това ще се облагодетелства предимно община Мадан, макар че и от Рудозем не би било проблем, защото има подземна връзка между фабриката в Рудозем и рудник „Върба”.
– С оглед на последните събития в мина „Ораново” безопасни ли са за работниците условията в мините?
¬-В интерес на истината не съм влизал в рудниците и не мога да дам мнение, но знам че напоследък Инспекцията по труда ги проверява щателно. Нямам представа какво е положението там.
-Започва строителството на граничен път Елидже-Ксанти. Какво е състоянието на пътната мрежа във вашата община понастоящем?
-Имаме проекти за строителство на пътища, включително един спечелен по Програмата за селските райони на стойност 5 милиона лева. За съжаление при него обжалват пред КЗК процедурата за избор на изпълнител, така че сме в застой. Надявам се, че ще успеем още в началото на следващата година да сме готови с процедурите в комисията и да започнем строителството на тези пътищата. Все пак те представляват по-малко от 20% от общинската пътна мрежа, отделно републиканската мрежа на нашата територията е в лошо състояние. Има нужда от рехабилитация, обезопасяване, но тя е ангажимент на Агенция „Пътна инфраструктура”, те имат ангажимент с проектирането и обезпечаването на нуждите.
Колкото до общинските пътища, за които ние носим отговорност, в момента ударно подготвяме проекти и смятам, че тази година и началото на следващата ще успеем да рехабилитираме сериозна част от нея. Бихме могли да постигнем 40-50% рехабилитация на общинската пътна мрежа.
За вътрешните улици, много от тях са в трагично състояние. Има много такива, които никога не са били асфалтирани. Тази година направихме една такава улица изцяло, през следващата година ще асфалтираме още, но истината е, че сме силно затруднени от липсата на финансиране, за да проектираме. Защото за да кандидатстваме трябва да имаме проект, и въпреки че разходите за работата след това се възстановяват от оперативните програми, факт е, че ние трябва сами да инвестираме в проекта, което затруднява изпълнението му.
– Спечелили сте финансиране и по проекта за воден цикъл. Какви други проекти разработва понастоящем вашата община?
-Освен вече споменатите два проекта по програмата за развитие на селските райони, вече имаме писмо от МОСВ, че сме одобрени за финансиране. Подготвяме в момента тръжни документи и правим технически проекти за тръбопровода, предстои да обявим тръжната процедура. С ограничените си възможности подготвяме проекти за вътрешни улици, пътища, водопроводи, нова детска градина ще строим след като осигурим европейско финансиране. Стараем се да подготвяме проектите в подходящата поредност, а именно подземни комуникации, водопроводи, канализация, отводняване, след това пътна част, след това вертикална планировка – тротоари, площади, зелени площи, паркове и т.н. Стараем се да използваме всяка една възможност за финансиране.
-Трябваше ли да се предвиди в актуализацията на бюджета средства за общините, за да се разплатят с бизнеса, според вас?
-Като реалист и икономист по образование, аз отчитам реалностите в държавата в момента. В момента темпът на нарастване на БВП не е такъв и няма да бъде такъв, какъвто бе заложен в началото на годината в бюджета. Така че няма как да се залагат кой знае какви допълнителни разходи при актуализацията. Когато приходната част е по-малка, за да направиш съответните разходи трябва да поемеш дълг, няма друг начин за финансиране на дефицита. Когато приходите са по-малко, разходите също се налага да са по-малки. Така че аз разбирам категорично необходимостта от актуализация, категорично смята, че трябва да се случи и съм наясно, че не могат да се удовлетворят всички желания, защото такива има много.
Затова моят поглед е насочен към следващата бюджетна година, 2014 година, и се надявам искрено при изработването на следващия бюджет от парламента, като приоритет да бъдат изведени общините, защото ние сме най-близо до хората. Кметовете сме тези, при които всеки ден идват хората с оплаквания от липсата на питейна вода, на канализация и проблемите , произтичащи от това и т.н. Затова аз приветствам и инициативата на премиера да се среща с кметовете. Надявам се никой не си мисли, че с магическа пръчка могат да се решат нещата, но когато се върви в правилната посока и малките промени имат голямо отражение.
