Руми е персийски поет и суфистки мистик, живял по време на Златния век на исляма. Роден е през 1207 г. в град Балх, днешен Афганистан, тогава част от Хорезмийската империя, а на днешния ден през 1273 година умира. Баща му е известен за времето си учен и мистик и преподава на сина си всичките си натрупани знания. Заради нашествията на Чингиз хан, семейството напуска родния град и се отправя на дълго пътешествие през Багдад, Мека, Медина и Дамаск. Навсякъде бащата е посрещан и акламиран от свои последователи.
След 10-годишно странстване семейството се установява в Анадола, наричан тогава Рум – оттук и името „Руми“, с което по-късно синът Джалал ад-Дин Мохамед Балхи става известен в мюсюлманския свят и извън него. Установяват се в Кония, където бащата създава медресе – мюсюлманско духовно училище. Градът тогава е един от големите духовни центрове на мюсюлманството, а не само столица на селджукските турци. Едва навършил 18 години, по настояване на баща си Руми се жени и година по-късно има син. На 40 години достига върха на живота си и има всичко – пари, голям дом, богатство и слава. Заради авторитета си Руми е наречен Мевляна – водач, господар на своите ученици. Той преподава философия, религия и право, пише стихове.
Най-важното произведение на Руми е „Маснауи-е Манауи“ („Духовни стихове“) – шесттомна поема, разглеждана от много суфии като втора по важност след Корана. Други по-известни произведения на Руми са поемата „Диван на Шамс“ – посветена на Шамс от Табриз, и прозаичната „Фихи ма фихи“ (Съдържащ това, което съдържа).
Ето и някои цитати от негови произведения:
Това, което търсиш, търси теб.
Роден си с крила, защо предпочиташ да пропълзиш през живота?
Когато правиш нещата от душа, чувстваш една река да тече през теб, една радост.
Не тъжи. Всичко, което си изгубил, се връща при теб под друга форма.
Там, където има руини, има и надежда за съкровище.
Тишината е езикът на Бога, всичко останало е лош превод.
Всичко във вселената се намира вътре в теб. Искай от себе си.
Преди книгите да се опитаме да прочетем себе си.
Ако искаш винаги да светиш като ден, тогава изгори онази своя част, която прилича на нощ.
Ако душата ти не е радостна, когато очите ти са отворени, знай, че е затворено окото в сърцето ти. Отвори го.
За да може един човек да стигне до дома си, то той трябва да напусне много временни обиталища.
Човек, който говори не това, което чувства, се смята за ням, дори и да има сто езика.
Причината за всяка грижа е някакво лошо действие. Лошотията се дължи на твоите действия, а не на съдбата ти.
Знай, че делото, произлязло от твоята душа и тяло, се хваща за полата ти като твое дете.
Който има по-голяма амбиция, той понася и по-тежка рана.
Красавецо, недей да удряш по огледалото, когато видиш в него собствения си грозен нрав.
Един камък не може да се раззелени, дори да стане свидетел на хиляда пролети.
Ако птичка, чиито крила още не са се развили, се опита да лети, ще се превърне в залък за всяка кръвожадна котка.
Много от грешките, които виждаш у другите, са собствените ти грешки, отразени обратно към теб. В действителност, ти жигосваш и обвиняваш себе си.
