„Тази църква я гледам от 1941 година. Тази църква е моят живот, а моят живот е много тъжен и скръбен. Моят живот е тежък и тъмен…Тази църква е моята щерка, моят син и сън за моя живот. Сърцето ли плаче сега, като я гледам…”.
Думите са изречени от прочутата ни сляпа пророчица Ванга на 14 октомври 1994 г. – денят, в който се сбъдва една нейна мечта. На днешната дата преди 20 г. се освещава храмът „Света Петка” в местността Рупите. Там още през 1970 г. е построена къщичката й, в която приема и помага на хиляди нуждаещи се и търсещи надежда и спасение хора от цял свят.
Отива от Петрич в Рупите заради сън
В него й се явява света Петка, която й казва да дойде да живее тук. Заръчва й да построи същата църква като предишната, да я нарече света Петка. Дълбоко вярващата в бог ясновидка, кръстница на хиляди деца, издига храмът, който е нейното духовно продължение. Дом на духа й, упование и надежда за миряните, които тук се докосват до магията на Ванга. Някои от тях дори сравняват Рупите с Ерусалим. Затова днес в Рупите отново ще е пълно с народ, който ще отбележи 20- годишнината от освещаването на църквата й.
Пророчицата преодолява куп трудности и проблеми, за да постигне мечтата си. Тя силно желае да дари събраните средства от посетителите в изграждането на църква. Най-напред споделя намерението си със своя духовен син Димитър Вълчев и с художника Светлин Русев, който обича като брат. Среща безрезервната им подкрепа и вече нищо не може да я спре да осъществи мечтата на своя живот.
Проектът е одобрен от Неврокопския митрополит Пимен, който присъства на
с
имволичната първа копка на 31 май 1992 година
Това обаче съвсем не означава, че на по-късен етап Ванга няма да има люти спорове и битки с представители на Българската православна църква. Най-важното за нея е, че идеята й за градеж на църква се приема с огромен ентусиазъм и доверие от поклонниците и нейните близки.
Започва негласна акция по даряване на средства, всеки дава според възможностите си за вдигането на един от първите храмове, изградени в България след падането на комунизма през 1989 г. А времето е сложно, много хора са на прага на бедността, но даряват пари, за да вградят частица от себе си в църквата на пророчицата. За много българи тя е светица още приживе, тъй като не спира да дава от себе си за физическия и духовния лек на другите.
За съвсем кратко време над 2500 души правят доброволни дарения
Общата сума възлиза на 10 милиона лева /б.а.-преди деноминацията през 1997 г./. 7 милиона са изхарчени за строителството на светата обител, а останалите – за довършителни дейности. Само за 2 г. и 5 месеца църквата е готова. Храмът е от бетон и мрамор. Камбанарията на еднокорабната сграда се издига над западния централен вход, сякаш звукът й идва от небето. Над центъра е куполът, върху него е монтиран кръст. постройката е вдигната на площ от 250 кв. метра, висока е 15 метра. Вътре могат да влязат едновременно 200 души.
Дни преди откриването възниква противоречие между Ванга и представители на БПЦ. Тогавашният Неврокопски митрополит Натанаил / б.а. – отишъл си от този свят на 16 ноември 2013 г./ отказва да освети църквата, понеже „не всичко е направено по каноните”. Пророчицата е огорчена и наранена, но не се отказва да се бори докрай за каузата си. „Каноните, вие ли ги направихте? Що требва още, та ни владика да дойде, ни свещеник, та само масраф и грижи? И на толкова хора да кажем сега – тема! Айде, де! Де-е, де-е! В петък, на 14-и църквата ке се освети! Що има кусур, ке се оправи после”, казва ядосаната Ванга на Натанаил.
Тя е категорична, че е късно да се пипа каквото и да било в храма, и то само 2 дни преди откриването му. Тъжна е от упоритостта на владиката. „Ти требва да си от памук по-мек! И от шекер по-благ! Ти си владика! В петък да дойдеш и да я осветиш църквата! Видял ли си ти триста души на ден? Там, на попа – алилуя, алилуя – и айде! А на мене в мозъка ми има триста души на ден!”, не спира да говори Ванга. И успява да убеди Натанаил в правотата си.
14 октомври 1994 г. е хубав и слънчев ден
Пророчицата вече е тежко болна, но душата й е изпълнена с радост и щастие. 83-годишната Ванга пристъпва бавно, но уверено към храма, а камбаните бият празнично и звукът им отеква в сърцата на хилядите хора. Храмът „Света Петка Българска” е осветен от Неврокопския митрополит Натанаил, архиереи и свещеници.
От този ден бялата църква на пророчицата е нейната вяра, сила и дух. Които остават тук и след смъртта на Ванга на 11 август 1996 г. За да се „грижат” за лека на човешкото страдание и болка, да носят надежда, мир и любов. Да ни насърчават да не забравяме заветите на ясновидката. Да помним думите й : „Да укрепите вярата си, да се обичате и да сте добри един към друг, защото без тези три неща няма напредък в нищо”. „Господи, даде ми голяма слава, но и голям кръст…”, казваше Ванга. И тя носи този кръст през целия си живот с чест, достойнство и отдаденост на другите.
Днес хиляди миряни се събират в манастирския комплекс „Ванга”
за храмовия празник днес. Българи и чужденци ще отбележат 20-годишнината от освещаването на светата обител. Те ще запалят свещи в църквата и на гроба на пророчицата. „Всички хора са добре дошли в Рупите. Вярваме, че Ванга никога няма да бъде забравена, защото подчини живота си в помощ на околните. Понякога тя страдаше, но не спираше да е опора за нуждаещите се”, твърдят служителите.
В 15,00 часа ще се раздеди безплатен курбан на всички посетители. „Интересът към това свято място става все по-голям. А на Петковден поклонниците са хиляди. За мен леля Ванга е свят, осенен човек. За мен е огромна чест да работя в комплекса на Рупите. Много неща се направиха, а аз чувствам присъствието й…Ако не беше Ванга, нейният дух, ако не ни помагаше нейната сила, Рупите нямаше да са това, което са сега”, твърди управителят Серафим Иванов.
Ванга е храмът и храмът е Ванга
– това е истината”, категоричен е художникът Светлин Русев.
В празничния ден ще бъде представена и най-новата книга за пророчицата „Ванга и храмът” на писателката Жени Костадинова. Това е поредната творба на авторката за ясновидката, чийто живот изследва от дълги години. Четивото съдържа много важни факти и фотографии за българската Майка Тереза.
