Интерактивна карта, на която са идентифицирани подходящи терени за градско земеделие в София е резултат от ползотворното взаимодействие на гражданска Инициатива за развитие на градско земеделие със Столична община. Картата се разработва от общинско предприятие Софтпроект и е първа стъпка за подкрепа на СО към тази световно разпространена практика, която прохожда у нас. За идеята и нейното реализиране разговаряхме с Диана Димитрова от Сдружение "Горичка", което е член на Инициативата, имаща за цел създаване на мрежа от споделени градини за градско земеделие в столицата.
– Г-жо Димитрова, каква е дефиницията за градско земеделие?
– Под „градско земеделие“ обичайно се разбира отглеждането на плодове, зеленчуци и билки в градска среда на свободни парцели, покриви, балкони, във високотехнологични вертикални структури… – навсякъде, където има достатъчно светлина, хранителни вещества и вода. Градско земеделие хората могат да практикуват индивидуално, но може да правят и заедно, в споделени градини.
– Какви са ползите от него?
– Ползите от градското земеделие в споделени градини са много. Освен че се произвежда храна в градска среда, също така се създават споделени и подкрепящи се градски общности, възстановява се контактът на градските хора със земята и храната, възпитават се екологични ценности у деца и възрастни, хората се разтоварват от стреса на града чрез приятна и полезна физическа дейност. Все неща, които правят градския ни живот по-хубав, по-смислен, по-зелен…и по-вкусен 🙂
– Какви насаждения могат да се отглеждат в града?
– В града могат да се отглеждат всички плодове и зеленчуци, които се отглеждат и на село. Изборът на насаждения за дадена градска зеленчукова градина се определя както от предпочитанията на градинаря, така и от даденостите на градината – размер, степента на осветеност, качеството на почвата и наличието на достатъчно вода. Например, ако разполагате с малък заден двор, разположен сред високи сгради, в който има пряка слънчева светлина само за няколко часа през деня, не е добра идея да садите домати, защото доматите обичат много слънце и засадени на сянка израстват много високи, в стремежа си да достигнат повече светлина, и почти не връзват плод. Но пък в сравнително сенчест двор може да си отгледате хубава зелена салатка и спанак.
– Кой може да се включи в градското земеделие?
– Всеки, който живее в града и има желание да отглежда зеленчуци, но или си няма село или вила, или пък няма възможност да си ходи там достатъчно често. Не са нужни кой знае какви знания и умения – много информация е налична в интернет, а и най-добре човек се учи чрез практиката. Важното е човек да има желание да се потруди над земята.
– Какво представлява Инициативата за развитие на градско земеделие в София?
– Инициативата за развитие на градското земеделие в София сме общност от хора и организации, които искаме с общи усилия да способстваме създаването на мрежа от споделени градини за градско земеделие в София, в които хората да отглеждат чисти плодове и зеленчуци за лична консумация, да си помагат, да се учат един от друг като прилагат земеделски практики, щадящи и възстановяващи околната среда. Инициативата стартира през 2017-а година, а за тази година сме си поставили за цел да създадем няколко нови споделени градини, както и да работим със Столична община за регламентирането на градското земеделие в нормативната база на столицата. В дългосрочен план бихме искали в София да се развие цяла мрежа от споделени градини за градско земеделие, както това е факт в повечето големи градове в Европа, САЩ, Канада и Австралия. Ако някой иска да се присъедини към инициативата ни, може да ни пише на [email protected].
– Има ли вече съществуващи споделени градини за градско земеделие в столицата?
– Да, в София в момента функционират три споделени градини за градско земеделие – „Градина за Дружба“, „Споделена градина Герман“ и „Биоградина Витоша“. Градина за Дружба се намира в кв. Дружба, на територията на терен на Пазари Юг. Споделена градина Герман е разположена в двора на старото училище в с. Герман, а Биоградина Витоша е създадена в запуснато доскоро междублоково пространство в кв. Витоша. Общото между тези градини е, че началото им е положено от ентусиазирани хора, които искат да отглеждат заедно чисти зеленчуци в града.
– Какво представлява публикуваната наскоро карта за градско земеделие в София?
– През есента на 2017 г. от Инициативата за развитие на градското земеделие в София се обърнахме към Столична община с молба за подкрепа на нашите усилия. Един от най-успешните за момента резултати от това сътрудничество е създадената от Софпроект интерактивна карта, показваща терените, които имат потенциал за развитие на градско земеделие. Картата е в процес на изработка и в момента информацията в нея не е съвсем точна. Но с общи усилия работим по доизчистване на критериите и прецизиране на картата. Целта е, когато картата е напълно готова, всеки да може лесно да се ориентира къде са терените в София, в които има най-голям потенциал за градско земеделие и при интерес и желание – да търси възможности за създаване на споделена градина на тях.
– На какви критерии отговарят посочените в картата най-подходящи терени?
– Както споменахме, картата е в процес на разработка и критериите са в процес на доизчистване. Сред основните критерии обаче са начинът на трайно ползване на имотите и потенциал за напояване (близостта до река или наличие на сравнително високи нива на подземните води).
– Колко ще е качествена продукцията, която се произвежда в София, при положение, че въздухът в столицата е силно замърсен?
– Правени са изследвания в акредитирани лаборатории на зеленчуци, произведени в Градина ЗаДружба и Биоградина Витоша. Резултатите от тези изследвания показват, че тези зеленчуци са чисти и напълно годни за консумация. И занапред ще се проследява доколко продукцията от споделените градини за градско земеделие е чиста. Всъщност много вероятно е зеленчуци отглеждани в район с чист въздух, но с много изкуствени торове и с прекомерно много и вредни пестициди, да са по-замърсени отколкото продукция отглеждана в София.
– За какво ще се употребява произведената продукция?
– Както споменахме, целта на Инициативата за развитие на градското земеделие в София е създаването на мрежа от споделени градини за градско земеделие в столицата, в които хората да отглеждат на малки парцели чисти плодове и зеленчуци за лична консумация. Фокусът не е толкова върху икономическия аспект на дейността – собствено производство на зеленчуци, колкото върху останалите социални, екологични и културни ползи, които градското земеделие носи в контекста на споделени градини. Споделените градини за градско земеделие са, както място за отглеждане на прясна и вкусна храна, така и място за срещи, приятелства, общностни събития, образователни инициативи, както за деца, така и за възрастни.
Разбира се, ако някой разполага с голям терен в София с плодородна почва и достъп до вода, и има желание да произвежда плодове и зеленчуци за продажба, на практика нищо не му пречи да го направи.
