Родолюбиви граждани от шуменски окръг засипват електронната поща на директора на националния исторически музей проф. Божидар Димитров с текстове и снимки на взетия през 1870 г. от Мидхат паша строителен каменен материал от Голямата Базилика и от намиращите се около нея архиепископска /след 927 патриаршеска/ резиденция и манастира „Скрипторий“.
Това съобщава с писмо до медиите директорът на НИМ проф. Божидар Димитров.
Според Димитров с тези каменни квадри са изградени ж.п. гари и други гарови съоръжения по първата ни ж.п. линия Русе – Варна.
Само на изоставената днес гара Каменяк има над 500 куб.м камъни. На 100 м. от гара Хитрино пък са пръснати десетки каменни блокове /неизползвани или от разрушени вече постройки/.
Един от проблемните въпроси при всяка реставрация е прословутата „автентика”. У нас тя е малко /20-30 см/ над земята. Използването на нов камък и на нови тухли обикновено ражда яростна съпротива у част от специалистите. Основният аргумент на противниците на реставрацията при ларгото в София бе, че тухлите много червенеели. Отговаряше им се /проф. Н. Овчаров, проф. Б. Димитров/, че мръсният софийски въздух бързо ще ги потъмни.
В случая с Плиска Божидар Димитров май ще си спести подобни упреци. Подопечните му събраха около Голямата Базилика десетки кубици, свалени от храма, но изоставени от хората на Мидхат паша квадри.
Сега граждани откриха по гарите още около 500 кубика.
Сега проф. Димитров очаква министър Московски да му даде квадрите.
